< HomePage
   <- Дневника

Добавяне на коментар

Вторник, 16 Юни 2009

Вчера, точно на рождения си ден, майка ми постъпи планово в ИСУЛ. Постъпването отне над три часа. За тези три часа минаваш през приемния кабинет, през стая 23А - за която никой не ти казва какво точно се случва в нея и защо отиваш там, разбираш в последствие, че трябва един номер да сложат на документа за приемане - после в отделението оставяш документите в канцеларията, от там те пращат при дежурната сестра, която те настанява в стаята. През 2/3 от времето имах чувството, че върша нечия чужда работа. Не искам да си представя какво им е на болните хората които са тръгнали сами по тая пътечка... Не разбирам защо от болните се очаква да разнасят документите си по разни канцеларийки и 23А? Мисля си, че след приемния кабинет пътищата на документите и болния трябва да се разделят - документите по канцеларии и бюра, пациентите по стаи и легла. Очевидно някой е въвел политика на cost cutting в болниците и пациентите го раздават и вътрешно-ведомствени куриери.

Иначе болничния блок на ИСУЛ е едно чисто и спретнато място, далеч-далеч от обичайните картинки на които съм се нагледал по пловдивските болници. Стаите са чисти и не-натъпкани с легла, с баня и тоалетна. Самите легла са здрави, матраците не са изтърбушени, постелъчното бельо е чисто и здраво. Сестрите са вежливи и внимателни.

Днес започват изследванията на майка ми, почти целия ден ще изкара без храна и вода, дано си струва. Ако външния вид на болницата е показателен за нивото на лекарите в нея, то тези тук трябва да са наистина много по-добри. Ще видим.

[ Добави коментар ]
Добавяне на коментар
Не пишете nicknames, освен ако не се обръщам така към вас!
user@example.com
http://www.example.com/

Коментарът трябва да е на кирилица или на английски. Останалите се трият.

Запомни адреса и името ми, за да не го пиша следващия път