< HomePage
   <- Дневника

Добавяне на коментар

Неделя, 12 Февруари 2012

От самото начало на преговорите за подписване на търговското споразумение ACTA и до днес, основна грижа на заинтересуваните да го има е публичната информация за него да липсва или да е противоречива, неясна и откъслечна. Понеже няма как да запазят материята в тайна, което много им се иска, те правят всичко възможно информацията, която неохотно пропускат към обществото, да е негодна и объркваща, да замъглява още повече картината, вместо да я фокусира и изчисти.

Говори се, че дори на народните представители в българското Народно Събрание, е бил раздаден некоректен текст на търговското споразумение - уж за да бъдат запознати с него. Ако това е вярно - представлява открит опит за измама и подвеждане на законодателната власт и би трябвало да се намерят отговорните и да се разследва умишлено ли са изготвили и разпространили грешен текст сред депутатите, или са го направили от глупост - и в двата случая е невъзможно да продължат да работят това което работят за НС, защото ме е страх да си помисля колко закони са приети на база информация подготвена за законодателите от тези глупави||злонамерени хора.

Медиите от своя страна, в стремежа си да представят обективно темата (или в стремежа си да представят пред зрителите своето субективно и предубедено представяне като обективно, защото собствениците им са про-ACTA по силата на икономическия си интерес), организират (уж) дискусии на които дават трибуна на представители на заинтересованите индустрии да изразят своите доводи в полза на споразумението. И тези представители използват даденото им ефирно време много умело, за да размият и омаловажат темата, да изместят дебата, да настроят съсловието на творците и изпълнителите от развлекателната индустрия срещу обществото, което потребява произведения от тях продукт и обратно. И се справят много добре. Най-вече с вдигането на шум в студиото, заглушаването на опонентите и пресичането на всеки опит да се каже нещо смислено по темата. А някои от тях не се притесняват да манипулират зрителите и да подхвърлят откровени лъжи в публичното пространство - като например твърдението, че в България до 90те години на XX век изобщо било нямало закон за защита на авторското право. Техните артистични изпълнения естествено не могат да подведат хората, които разчитат широк кръг от информационни източници и не ограничават зрителното си поле до телевизионния екран. Интернет буквално прелива от информация по темата - разностранна, субективна, обективна, мнения на творци за и против, анализи на прависти-специалисти в авторското право, медийни експерти... Иронията е, че точно тези добре информирани хора представляват публиката, на която разчитат артистите. Хем разчитат на тях, хем се опитват да ги излъжат в очите. Всъщност манипулациите на индустрията зад ACTA, действат най-резултатно сред хората, които разчитат на телевизията/печатните издания като основен и единствен източник на информация - у нас, а и по света, това са предимно хора в третата възраст... поколението, непосредствено преди информационния бум, предизвикан от широкото навлизане на Интернет в живота. Малко или много това е пасивната част на обществото.

Активната част, активните граждани не могат да бъдат подведени и манипулирани. Всъщност това е което обрича на неуспех цялата им кампания. Манипулациите им са прозрачни и очевидни за модерния човек. И го отблъскват, защото никой не обича да бъде лъган и да го правят на глупак. Индустрията на миналото използва средства от миналото, за да манипулира хората на миналото. И да загуби завинаги за своята кауза хората на бъдещето. Защото изречената от телевизионния екран лъжа, бива на секундата разобличена от едно просто търсене в Интернет. Няколко кликвания върху хиперлинкове разкриват опита за манипулация веднага. Безвъзвратно отминало е времето, когато е било достатъчно да кажеш нещо от телевизионния екран, за да бъде то прието за неоспорима истина. Телевизиите и вестниците нямат и половината авторитет, който са имали в миналото. Но бидейки хора на миналото, следвайки модели от миналото и полагайки огромни усилия да спрат бъдещето, поддръжниците на ACTA действат по рецепти от миналото. Единствения резултат, който ще постигнат е че ще си останат в любимото си минало, а Светът ще продължи напред без тях.

Битката е загубена за тях, защото отдавна са загубили контрол върху информацията. Не можеш да лъжеш успешно, ако хората имат възможност лесно и бързо да засекат казаното от теб с други независими източници. Не можеш да манипулираш информираното обществено мнение. Ако не си единствения източник на информация, или ако не контролираш повечето източници на информация, не си в позиция да насочваш общественото внимание накъдето ти е изгодно, за да го отклониш от собствените си тъмни действия.

Всъщност това е за което се борят и ACTA, и PIPA, и SOPA, и INDECT - контрол над информацията. Зад всичките им "добри" намерения и "защитнически" напъни - контрол над информацията. Вероятно някъде в началото на новия век на тези хора им е станало ясно, че са изпуснали положението от контрол. Че вече е много трудно да управляват общественото мнение. И панически започват да се опитват да си го върнат с всички средства.

Само че наистина са много закъснели. За наше щастие и за тяхно нещастие. Ние сме в много по-изгодна позиция от тях. Ние не трябва да се борим тепърва за свободен достъп до информация, защото малко или много - вече го имаме. От нас се иска единствено да го защитим и опазим. И имаме всичко необходимо да го направим. Мозък. И достъп до информация. Иска се само да използваме тези двете и да не се оставяме да ни манипулират.

[ Добави коментар ]
Добавяне на коментар
Не пишете nicknames, освен ако не се обръщам така към вас!
user@example.com
http://www.example.com/

Коментарът трябва да е на кирилица или на английски. Останалите се трият.

Запомни адреса и името ми, за да не го пиша следващия път