< HomePage
   <- Дневника

Добавяне на коментар

Четвъртък, 13 Декември 2012

Пиесата на Едуард Олби "Козата или коя е Силвия" е сред най-силните откровения за Любовта в световната литература и драматургия. До него класически любовни истории като "Ромео и Жулиета" на Шекспир изглеждат като чиклит до "Братя Карамазови" на Достоевски.

В хода на действието героите постоянно повтарят, че тази любов, за която става въпрос е "отвъд". И това е самата истина. В пиесата става въпрос за онази голяма и истинска Любов, която не знае граници. Онова чисто чувство, което издига човешкия дух нагоре, дори когато е избрало за обект на възвисяващите духа трепети такъв необичаен обект като една коза. А може би точно заради това успява да го възвиси отвъд небето, до орбити където не би могло да го изпрати друго, "човешко" чувство? Олби ни представя Любовта в нейната крайна, най-чиста и най-силна степен - истинска любов, която не признава различия и предразсъдъци. Не е ли тази крайна Любов това за което копнеят всички Жулиети и Ромеовци от всички времена по всички краища на Света? И все пак, когато се сблъскваме с нея, нашата човешка природа не е в състояние да я понесе. Пиесата на Олби ни представя Любовта и като катастрофа. Като крайно разрушение. Силата на Любовта е като силата на Бога - човекът не е в състояние да погледне в лицето чистата и истинска Любов, направи ли го, тутакси ослепява и загубва разсъдъка си завинаги. Тази чиста Любов опустошава човека и го оставя емоционално и духовно унищожен - него и всичко, и всеки до който се докосне, след като душата му е изгоряла в пламъците ѝ. Оставя след себе си един до край унищожен свят. Човекът е слаб съсъд, той не може да вмести в себе си, в крехката си черупка, безграничната Вселенска Любов... И след края на пиесата остава един въпрос да виси със страшна сила над главите на публиката... А дали някога изобщо някой от нас е обичал с истинска и чиста Любов? А дали изобщо искаме да изпитаме такава истинска и чиста Любов? Вероятно отговора за всеки от нас, независимо колко различни сме, е един - не. Защото сме човеци, а на човеците не е дадено да изпитат тази Любов. За човеците е отредена онази по-човешка, по-поносима любов - да обичат ближния си като себе си... а те дори и с нея не успяват да се справят. И след края на спектакъла, въпреки че сме се посмели на абсурдните диалози и ситуации на сцената, излизаме от залата с някакво несъвсем определено и неясно чувство на тъга, на липса и неосъзната болка по нещо, което никога няма да имаме.

Пиесата "Козата или коя е Силвия" е задължителна. Постановката на Явор Гърдев на камерната сцена в театър "Иван Вазов" е не просто феноменален успех. Тя е успешен феномен. Идеите на Олби за Любовта се оживяват пред очите ви благодарение на прекрасната игра на актьорите. Образите успяват да разстърсят сетивата и съзнанието със своята плътност, убедителност и реалност. Няма никакво театралничене, няма сценични ефекти и актьорско-режисьорски трикове. Печалната истина е, че дори текст като този на Олби може да бъде опропастен и опсредствен. За наше огромно щастие това не се случва на камерната сцена в театър "Иван Вазов". Напротив, аз лично не мога да си представя по-добра постановка на тази пиеса, с по-добра режисура и актьорска игра. Ако все още има хора, които не са присъствали на това Откровение за Любовта - препоръчвам го без никакви резерви.

[ Добави коментар ]
Добавяне на коментар
Не пишете nicknames, освен ако не се обръщам така към вас!
user@example.com
http://www.example.com/

Коментарът трябва да е на кирилица или на английски. Останалите се трият.

Запомни адреса и името ми, за да не го пиша следващия път