The Diary

Архив

Сряда, 29 Април 2009

Има един стар виц за клиент в кафене, който дава следната поръчка: "Келнер, ако това което сте ми донесли е кафе, то моля донесете ми чай, но ако е чай, бих искал кафе!" Сетих се за него по повод задаващите се избори. Ако Станишев, Първанов, Томов, Камов са леви - значи аз съм десен... Но като знам че Костов, Яне Янев, Б. Борисов, Ст. Софиянски са десни, то ми се иска да съм ляв... А като гледам Сакскобурготски и Доган да се правят на център съвсем не знам какъв съм. Обаче те и "Атака" май не знаят какви са - ляводесни или деснолеви... поради което определено не ща да съм и съвсемнезнамкакъвсъм.

Сигурно съм камила. Чудя се само колко ли още камили са се нароили по Българско с тези политици. Прав е Бриджит Бардо за материала ни - калпав е. Ама не електоралния материал, а партийния. Дето докара електората си до пълна криза на индентичността.

Българските избори са като игра на спортния тотализатор. Хората пускат едни числа, те пък винаги се падат други. И в разочарованието си за следващия тираж опитват различна комбинация. Със същия резултат. За сега печели само Ирен Кръстева. Нищо, че официално е само бивш шеф на тотализатора. Бивш, бивш, колко да е бивш... В опаката ни действителност май е нужно да станеш бивш шеф, ако искаш да си баш шеф. Камила съм, камила съм...