< HomePage
<- Предишен запис (2010-07-09) | Дневника | Следващ запис (2010-07-26) ->

Архив

Сряда, 21 Юли 2010

The Luddites were a social movement of British textile artisans in the nineteenth century who protested – often by destroying mechanized looms – against the changes produced by the Industrial Revolution, which they felt was leaving them without work and changing their way of life. -- Wikipedia

На български специално за българските чиновници от старата школа, за които руският език е основен, а българският - втори, и които са едни от главните герои на днешната история:

Лудизмът е социално движение, разпространено сред британските текстилни занаятчии през 19 век, които протестират - често чрез разрушаване на механизираните тъкачни станове - срещу промените предизвикани от Индустриалната Революция, които според тях ги оставят без препитание и променят начина им на живот.

С две думи и много опростено казано: лудитите са хора, които чувстват технологичния прогрес и напредък като заплаха. Понеже не желаят да се променят в крак с него. Понеже не го разбират. И най-важното (поради неразбирането им и нежеланието им да се променят): понеже прогресът ги прави излишни и ги вади от играта. Лудитите се опитвали да спрат прогреса и да попречат на технологичното развитие. Буквално: с камъни и дървье, както би казал поета. Атакували фабриките и цеховете и разрушавали машините. По този начин се надявали да завъртят колелото на историята назад, което както знаем, не може да стане (да използваме метафори близки до манталитета на държавния чиновник от старата школа). От гледна точка на съвременния човек тези лудити изглеждат смешни и малко луди. Действията им определено са налудни и противоречащи на здравия (от XXI век!) разум. Останали са в Историята като пример за войнстваща назадничавост, водеща до безсмислени (и безплодни) актове на насилие.

За съжаление - хората обичат да повтарят Историята, забравяйки че когато Историята се повтаря, това най-често става под формата на фарс, независимо дали това е било намерението им или не.

И така - XXI век. В разгара сме на нова революция, ако не по-голяма, то поне от ранга на Индустриалната Революция на XIX век. Нови технологии променят Света и начина по който ние взаимодействаме помежду си и със заобикалящата ни среда. Днешните механизирани тъкачни станове "тъкат" нишки от битове и байтове, местят ги, пренареждат ги и ги превръщат в различни обекти, които да ни служат и да повишават качеството на живота ни. И понеже говорим за Революция, а не за Еволюция, технологиите понякога изпреварват развитието в другите сфери на социалния живот, влизайки по този начин в противоречие с установени норми и модели на поведение. Тези противоречия лесно се изглаждат и преодоляват, ако разглеждаме нормите и моделите именно като норми и модели, изградени и развили се във времето като необходима форма за уреждане на определени взаимоотношения, които от своя страна са плод на моментното ниво на наука и технологии. А не като свещени крави и религиозни догми, които са установени от Сътворението на Света и не подлежат на промяна и усъвършенстване. И ако технологиите, на които се крепи Света, се променят, а това променя взаимоотношенията, то следва и нормите и моделите да се променят, за да отразяват развитието. Нормите и моделите да се променят, за да отразят развитието на взаимоотношенията, предизвикано от технологиите. Не случайно се повтарям. Наблягам. Направо натъртвам. Не е възможно да спрем развитието на технологиите, само и само за да ги задържим в рамките на нормите и моделите, когато те са остарели и не съответстват вече на технологичното ни развитие. Защото ако процедирахме така през целия си исторически път на разумни същества, то сигурно още щяхме да обитаваме пещери и да търкаме две влажни клечки в опит да си запалим огън. Мисля, че това е ясно и очевидно за всеки мислещ индивид.

И все пак... Сред нас има представители на една индустрия, които се държат като съвременни лудити. За разлика от текстилните занаятчии от XIX век обаче, днешните лудити не произвеждат нищо. Тяхната индустрия е чисто паразитен придатък, който е възникнал и просъществувал по модел, пълен аналог на биологичното явление симбиоза - паразитен организъм се прикрепя към организъм-гостоприемник и си осигурява всичко необходимо за съществуването си от него. Тези хора са изградили и поддържат качеството на живота си върху продукта на чуждия труд, като добавят към него никакво полезно качество или количество. Всичко това е било възможно при определено ниво на технологично и социално развитие на обществото и дори е играло положителна роля в живота му в определен период от време. Обществото обаче, движено от технологиите, се развива. И технологиите му предлагат нови начини да задоволи своите нужди. Начини, които правят излишни някои взаимоотношения и обезсмислят съществуването на цели индустрии. Също както текстилния механизиран стан е направил излишни дребните домашни тъкачни манифактури с техните ръчни, неефективни дървени станове. И също като дребните британски текстилни занаятчии, представителите на тази остаряла и излишна индустрия се вдигат с камъни и дървье срещу прогреса и новите технологии, в опит да ги спрат, ограничат, върнат назад, унищожат. За да оцелее паразитния им начин на живот. Готови са на всичко. Дори на актове на безсмислено и безплодно насилие - както стана ясно от последните им действия спрямо една онлайн библиотека. Добре е обаче да прочетат Историята и да се опитат да не я повтарят. Ако не искат след стотина години потомците да ги сочат като пример за налудничаво и безумно поведение. Добре е да потърсят начин да оправдаят съществуването си съобразно новите условия и взаимоотношения, които технологичния прогрес установява в съвременното общество. Защото обществото ще изхвърли от пътя си всичко което го задържа и дърпа назад в развитието му - както е правило винаги в миналото, когато някой или нещо е заставало срещу прогреса.

За кого се отнася всичко написано до тук? Коя е индустрията на съвременните лудити? Говоря за индустрията на "праводържателите". На паразитите, които може и да са били полезни на един по-ранен етап във взаимоотношенията творци-публика, но които в съвременните условия стават все по-излишни и които са във все по-голяма и по-голяма тежест както за творците, така и за публиката, със своите все по-неоснователни претенции и постоянния си стремеж да си докарват печалба от труда на творците, като ограничават изкуствено достъпа на публиката до сътвореното, създават ненужни, неоправдани и изкуствени прегради между творци и публика и се опитват да ги настройват едни срещу други в своя полза и изгода.

Скъпи мои лудити - няма да успеете. Обречени сте на провал и изчезване. Без значение колко и как ще лудувате. Историята не е на ваша страна - не повтаряйте грешки от миналото. Прогреса просто ще ви смачка, без дори да ви забележи. Факт. Не се опитвайте да му сложите спирачки, само защото застрашава начина ви на живот. Единствения шанс който имате е да влезете в крак с него, да намерите начин да се вместите в новите модели и взаимоотношения и то така, че да оправдаете съществуването си и да станете полезни за обществото. Ако не го направите - обречени сте. Няма как да пренесете миналото в бъдещето. Всъщност има - като се превърнете в два-три абзаца от учебника по история на децата ни. Два-три весели анекдотични абзаца... Защото рано или късно, в края на краищата, мъдрите ще се намъдруват и времето на лудите ще свърши...

[ Коментари: 3 / Добави коментар ]
Коментари

Предизвикан отговор на интервюто взето от Дарик радио с Георги Дамянов, директор на дирекция „Авторско право" в Министерството на културата... И безумните идеи изказани публично в него, които идеи не са родени в главата на г-н Дамянов, който е просто един чиновник, а са му били написани на листче от представителите на "индустрията", за да ги изчете по радиото...

Написа yradunchev (email) (www) на 21-Jul-2010 09:14


Ahoy! Поздравявам те за силния текст! Yarr!

Написа Марин Поповски (email) (www) на 23-Jul-2010 01:58


аналогията с лудитите е силна, но неточна. Днешните лудити за разлика от историческите не са някакви бунтуващи се нещастници от низините, днешните са облечени с власт и пишат закони и притежават репресивен апарат!
Последния пасаж-обръщение към тях е напълно безсмислен, защото те не изживяват действията си като бунт, а като защита на нормалното и са напълно унифицирани винтчета на безличната машина за пъддържане на стутус-кво - то. Четете "Голем иска да живее" преведен от Иван Попов.

Написа Атанас П. Славов (email) (www) на 08-Aug-2010 18:51