< HomePage
<- Предишен запис (2011-03-02) | Дневника | Следващ запис (2011-03-30) ->

Архив

Сряда, 23 Март 2011

След снощното представление "Български разкази" на Мариус имам една вест за всички вас, които още не сте го видели: Един е Мариус и сцената е Неговия Храм!

И ако поне веднъж през живота си не присъствате на негова служба в този Храм - ще се ограбите сами, ще се осакатите духовно и ще си отидете от този свят без никаква реална представа какво е това Театър. Пресилено ли ви се струва? Ще си говорим отново след като преживеете "Български разкази". Тези, които са оцелели след тях, знаят какво имам предвид.

Димитър Цонев разказва как след премиерата на "Сътресение" с Мариус се чудели защо никой не пише за постановката. Аз не се учудвам. Как се пише за преживяно чудо? Каквото и да напиша за Мариус - ще се стори клише и високопарно на тези, които не са го гледали още, на онези които са го гледали - ще им се стори слабо, бледо и... излишно. Мариус е не-човек. Мариус е Театър. Може ли човек в рамките на два часа, да разплаче публиката си първо от смях, после от мъка?! Не. Да я преведе през целия Живот от преди раждането до смъртта чак? Това не е по силите на човек. Трябва да си самият Театър. Трябва да си чисто изкуство, за да можеш да влезеш така в душата на хората и да ги водиш през смеха, радостта, щастието, страха, болката, мъката, смъртта... да ги изтръгнеш от реалния им свят, с всичките му тривиални и банални грижи и теготи, да ги очистиш, въздигнеш и да ги върнеш обратно в него - малко объркани от станалото, малко уплашени, но и много по-живи, малко по-добри.

В "Български разкази" с потрес ще станете свидетели на това, как Мариус ражда всяка дума от текста на сцената пред очите ви. Ражда. Не я изиграва, претворява или сътворява. Не, не ражда думи, ражда емоциите зад думите, смисъла на думите, това заради което думите съществуват. И за пръв път в живота си ще имате възможтост да видите отвъд думите, истинския смисъл, суровата емоция, чиято маска са те. И ще се уплашите. Мариус сваля защитата, която думите представляват, за да оголи и да ви подложи на страшното, което те прикриват - чистото чувство, голия смисъл. И вие ще се смеете, ще се радвате, ще се страхувате, ще се усетите силни, ще се усетите слаби, ще плачете. Накрая, освен всичко останало, което трудно може да се изрази с думи, ще ви остане и усещането за чист ужас - как е възможно това?! Как е възможно това да се е случило с вас?! Спокойно. Блъснал ви е Мариус. Блъснал ви е самият Театър в цялото си величие и блясък.

Невъзможно е да се говори и пише за Мариус и това което той прави на сцена. Обречен е да твори сред мълчание. Овациите на публиката, макар и да звучи клиширано, са единственото, което ще получи като благодарност. Знам, че той го знае. Знам, че той няма нужда дори и от това. Знам, че дори без тях, без признание и без овации, Мариус не може да прави друго, няма избор, не може да живее иначе, не може да живее изобщо. Та може ли Театъра да бъде нещо друго освен Театър?!

[ Коментари: 2 / Добави коментар ]
Коментари

сега предполагам разбираш защо при прогнозите за номинациите за Икар споделих, че не очаквам Мариус да вземе Икар за главна мъжка роля - категорията е твърде тясна за него, макар наградата да е несъмнено заслужена.
http://crossword.crozzword.com/blog/ikar-2011-nom inatons-753/

Написа Димитър Цонев (email) (www) на 23-Mar-2011 11:59


Какво да ти кажа... със Зорничка точно това обсъждахме сутринта - колко ли е трудно да си актьор по едно и също време с Мариус. Според мен него изобщо не трябва да го номинират. Безмислено е. Не мисля, че някой може да стои до него, а не е като да нямаме изключително добри актьори, напротив - имаме и то много... обаче...

Написа yradunchev на 23-Mar-2011 12:40