< HomePage
<- Предишен запис (2012-12-13) | Дневника | Следващ запис (2013-01-09) ->

Архив

Събота, 29 Декември 2012

2012 е една добра година. Най-напред най-важното - всички сме здрави. Значи няма как да не съм доволен от нея. Като имам предвид това, време е да тегля чертата и да задълбая в детайлите:

Най-важният урок, който научих, е че общите обещания и пожелания не вършат работа... Ако искаш да постигнеш нещо, определяш си конкретни цели, взимаш конкретни решения и стоиш на тях. Например стотици пъти до сега съм си казвал, че, ей сега, още от понеделник, почвам да отслабвам! И нищо. Понеделник след понеделник. Не е от липсата на мотивация или от не осъзнаване на сериозността на проблема, който имам. Просто липсата на ясна цел не дава възможност да определиш посоката и да следваш малките стъпки по пътя, който ще те доведе до нея. От друга страна общите пожелания дават широки възможности за отлагане и шикалкавене с неопределеността си. Това е. Как научих този урок, четете надолу.

През 2012 се записахме в клуб за народни танци. Със Зори много пъти бяхме обсъждали въпроса, и винаги оставаше в графата - да, ама някой друг път... Е този път този път дойде тази пролет, след Великден. За наш огромен късмет в гимназията на две пресечки от нас точно по това време се сформираше група за начинаещи. За огромна изненада на Зори се обадих и ни записах. А за още по-огромна изненада и на двама ни - тръгнахме, продължихме и продължаваме да ходим. С огромно удоволствие при това. Няма да ви убеждавам колко е хубаво, просто отидете веднъж на репетицията на най-близката до вас група за начинаещи. Ще ви отнеме само един час, а може да ви даде невероятно много.

В началото на лятото стана ясно, че през есента клубът ни ще участва на международен фестивал в Бодрум, Турция. И ние двамката се писахме за участие. Добре, но бидейки 116 килограмов тюлен, едва успявах да изиграя до край чичовото хоро, с което щяхме да се представяме. Още по средата на танца краката ми омекваха и почвах да се влача извън всякакъв ритъм, а накрая само едното честолюбие ме крепеше прав да не се сгромолясам. Абсурдна ситуация и предпоставка за пълна излагация в Турция. И тогава, в средата на юли, си поставих конкретна цел - до 1 септември да се лиша от 16 килограма, за да не се излагаме пред чужденците. Мислех си, че ако съм само 100 килограма ще ми е по-лесно. Изпреварвайки малко събитията, искам да кажа, че не бях съвсем прав и 16 килограма не правят разлика толкова голяма, колкото се надявах тогава. Както и да е. За да постигна този резултат, трябваше да си направя и да следвам точен план. И той включваше няколко основни точки: първо - край с хляба; второ - сериозно ограничаване на сладкото; трето - край с газираните софт напитки и "натуралните" сокове; четвърто - ограничаване на калориите под минимума, който изгарям с начина си на живот, за да накарам тялото си да стопи запасите си от мазнини; пето - увеличаване на физическата активност, за да вдигна енергийния си разход, за да стопя мазнините по-бързо.

Първите три точки не са никак трудни за изпълнение. Просто не ям хляб, не пия газирано и сокчета, не посягам (често) към сладкото. Наистина е просто. Нищо от тези неща не е от жизнена необходимост за организма и ако го лиша от тях няма да пострадам по никакъв начин. Посягаме към тях само по силата на навика. Всичко, което трябваше да направя бе да издържа първите десетина дни, за да пречупя навиците си. Както и да осъзная, че не се лишавам от нищо важно или ценно и не правя някаква страхотна жертва... В момента тези неща не само че не ми липсват, но и не ме изкушават - просто ги подминавам, без да им обръщам особено внимание.

Четвъртата точка - ограничаването на калориите - изисква малко повече усилия и се състои от няколко стъпки. Първо, естествено, трябваше да изчисля приблизително ежедневния си енергиен разход. На много места в Интернет има формули и коефициенти за целта. След това, трябваше да изчисля с колко калории дневно трябва да намаля енергийния си приход, за да успея в рамките на 40 дни да сваля 16 килограма. Тук ми помогна Зори, като ме насочи към сайта www.fitday.com. Там мога да задам теглото си, теглото което преследвам, срока в който искам да го постигна, а сайта прави необходимите изчисления. Естествено вече нямам нужда от него, защото се научих как да си направя тая сметка сам, но тогава нямах никаква идея от тези неща. Изчисленията показаха, че трябва да сведа калориите до 1000 на ден... Сега знам, че това е изключително нездравословно, ако се прави за дълъг период от време. За мой късмет съм си го причинил само за 40 дни... Другото, с което fitday.com е много полезен, е дневника на храненето - с него мога да планирам яденето си за деня, така че да се вместя в "бюджета" си, като използвам огромната им база данни с калорийните стойности на различните храни. Тук е момента да вметна, че от лятото на 2011 съм възприел режим на хранене по схемата Fast-5: едно ядене за деня във времето от 17:00 до 22:00, а през останалото време - никакви калории, само вода, чай и кафе без подсладители, сметанки и мляко. В интерес на истината, сам по себе си този режим не се отразява много на теглото - за година и нещо с него успях да се лиша само от 4 килограма - слязох от 120 на 116. Но този режим изключително много ми помогна сега защото с него е много по-лесно да се прилага ограничаването на калориите. Ако трябваше да разпределя моите 1000 калории дневно на няколко хранения през деня, щеше да се окаже, че трябва да ям по две-три хапки на ядене... Което чисто психологически щеше да има негативен ефект. Докато 1000 калории, но на едно сядане на масата - това вече като обем, чисто физически, си е сериозно количество храна и визуално действа "засищащо" на разума. А и на стомаха - имаше дни в които ми беше трудно да си изям дажбата и после ми беше тежко, наистина. Това, което е най-важното при калорийната рестрикция, е точното планиране на храната и стриктното придържане към планираното меню за деня. Никакво отклонение. От тази гледна точка, стратегията с едно ядене на ден отново има предимство - много по-лесно е да планираш и приготвиш едно ядене.

Петата точка - повишаване на физическата активност. Би било хубаво, ако имах възможност да ходя на фитнес два пъти седмично, вместо веднъж. Но нямам по ред причини. Което ми даде възможност да осъзная нещо, което е очевидно, но всички ние не осъзнаваме - физическата активност не е само във фитнес залите или на спортните съоръжения. Навсякъде около нас е, във всеки един момент. Разликата във физическата активност може да дойде от прости неща като ходенето пеш. Качването по стълби. Дори пазаруването в супермаркета без количка, като нося покупките в кошница на ръка. Има десетки подобни изключително достъпни трикове, които, като се натрупат, водят до доста сериозно вдигане на енергийния разход, без особени усилия и без да се налага да отделяте специално време за тях, или да посещавате специално място. Със Зори ежедневно ходим пеш по 7 километра горе-долу от както живеем в Редута. Освен това, приложих още един трик - преустроих работното си място в офиса така, че да мога да работя изправен, а не седнал. Работата ми го позволява. Само тази простичка промяна, която ми позволява да прекарвам 9 часа на крак, вместо по гъз, води до приблизително 20% вдигане на енергийния разход за деня. Никак не е зле и не изисква специални усилия, умения, съоръжения. Заедно със Зори започнахме да прекарваме и повече уикенди в планината, дори успяхме в три поредни уикенда да изкачим три планински върха - Безбог, Мусала и Чени връх. Изключително приятен начин да изгориш някоя калория.

Планът беше готов, стъпките ясни, трябваше само да се придържам стриктно към взетите решения. Резултатът не беше изненадващ. На първи септември тежах точно 100 килограма. Нямаше никакъв шанс да се проваля. Успехът дава крила и подтиква към нови предизвикателства. Следващата ми цел беше да сляза под 100 килограма. Спазвайки същия план, но с корекция в калориите към по-здравословни граници. Естествено успях. Днес целта ми е да достигна горната граница на здравословното тегло за моя ръст до 15 март. И никак не се съмнявам, че ще успея, защото вече знам, че ако имам конкретна цел и план как да я постигна, ако следвам стриктно стъпките на плана, няма начин да се проваля. Освен това имам Зори, която винаги ме подкрепя и ми помага да не се отклонявам от целта, винаги ми дава правилните идеи в подходящия момент. Да има на кого да разчиташ по пътя е безценно предимство. Аз съм късметлия :)

Това е урока, който научих през 2012 и който исках да споделя. Не си обещавайте общи приказки. Поставете си конкретни цели.

Друг път ще пиша какво още ще преследвам през 2013 - защото апетита идва с яденето, нали така, и на мен ми се е отворил апетит за няколко доста големи "залъка". За днес стига толкова, и без друго май това е първият толкова дълъг текст тук.

[ Добави коментар ]