Yordan's Daily Glog

Четвъртък, 19 Януари 2012

ИНТЕРНЕТ, 18 януари 2012

ПУБЛИЧНО ИЗЯВЛЕНИЕ

http://static.thepiratebay.org/legal/sopa.txt

Преди век Томас Едисон регистрира патент за устройтво, което "ще бъде за очите това, което е фонографа за ушите." Нарича устройството си Кинетоскоп. И става не само един от първите, записали видео, но и първият притежател на изключителните права върху движещите се картинки.

Заради патентите на Едисон върху движещите се картинки и тяхната финансовата тежест, по това време е почти невъзможно да се създава кино на източния бряг на Северна Америка. Поради което филмовите студия се преместили в Калифорния и основали това което днес познаваме като Холивуд. Основната причина била, че там патента на Едисон нямал юридическа защита. Реално там нямало и законодателство в областта на авторското право, така че студията можели свободно да използват вече съществуващи текстове, приказки, истории, филми, и да правят свои филми по тях. Както например постъпили Дисни, когато направили Фантазия - едно от най-хитовите им заглавия за всички времена.

На практика цялата тази индустрия, която днес се оплаква от загуба на контрол върху интелектуалните права, е основана върху нарушаването и заобикалянето на интелектуалните права. Те са използвали (или ако трябва да си послужим с техните термини - "ограбили" са) интелектуалния продукт на други хора без да платят за него. Направили са го, за да натрупат огромни печалби. Днес всички те са преуспели и повечето филмови студия са в списъка Fortune 500 - сред най-богатите компании в света. Постигнали са всичко това, тъй като са имали възможността да използват безвъзмездно чужд интелектуален продукт. И днес те държат правата върху това което другите създават. Ако вие искате да публикувате нещо, трябва да се съобразите с правилата им. Правилата, които те са създали, заобикаляйки съществуващите правила на други хора.

Причината днес те да се оплакват от "пиратите" е проста. Ние правим същото като тях. Ние заобикаляме правилата, които те са създали, и създаваме свои собствени. Ние разрушаваме техния монопол, като предлагаме на хората нещо по-ефективно. Ние даваме възможност на хората да общуват пряко един с друг, заобикаляйки посредниците, които в някои случаи заграбват повече от 107% от печалбата - да, всъщност артистите си плащат, за да работят за тях. Всичко е заради конкуренцията, която представляваме ние. Ние доказахме, че самото съществуване на посредници като тях е ненужно в наши дни. Ние сме просто по-добри от тях в разпространението на интелектуални продукти.

Иронията в цялата ситуация е, че нашите нови правила, са всъщност много подобни на основополагащите идеи върху които самия съюз на Съединетите Американските Щати е изграден. Ние защитаваме свободата на речта. Ние гледаме на всички хора като на равнопоставени. Ние вярваме, че цялото общество, а не някакъв елит трябва да управлява нацията. Ние вярваме, че законите трябва да се създават в полза на обществото, а не в защита на богатите корпорации.

The Pirate Bay е истинска международна общност. Членовете на нашият екип са пръснати по цялото земно кълбо - с изключение на САЩ. Нашите корени са шведски, и наш шведски приятел ни каза следното: думата SOPA на шведски означава "боклук". Думата PIPA на шведски значи "тръба". Това, разбира се, не е само просто съвпадение. Те искат да превърнат Интернет в еднопосочна тръба, на която Те владеят горния край, изливайки боклук надолу по нея върху всички нас, подчинените им потребители. Но общественото мнение по този въпрос е ясно. Питайте когото и да е на улицата и ще откриете, че никой нежелае да бъде тъпкан с боклуци. Отговорът на въроса защо американското правителство иска американските граждани да бъдат тъпкани с боклуци е извън границите на нашето въображение, но ние се надяваме, че вие ще ги спрете преди всички ние да бъдем удавени в боклук.

SOPA не може да направи нищо, за да спре TPB. В най-лошия случай ще се пренесем от домейна .org към някой от хилядите други домейни които вече използваме. Държавите, които блокират достъпа до TPB, Китай и Саудитска Арабия например, блокират хиляди адреси, които водят до нашия сайт. И успяват ли наистина да спрат достъпа на гражданите си до The Pirate Bay? Ами не.

За да се реши "проблема с пиратството" трябва да стигнем до самия първопричинител на проблема. Развлекателната индустрия твърди, че създава "култура", но всъщност това което наистина правят е да продават на надути цени плюшени куклички превръщайки единадесет годишни момиченца в анорексички. Или като ги принуждава да работят във фабриките за куклички практически без никакво заплащане, или като ги залива с филмчета и телевизионни шоута, които ги карат да се мислят за невероятно дебели.

Във великолепната компютърна игра на Сид Майърс Цивилизация вие можете да построите Чудесата на Света. Едно от най-мощните е Холивуд. С него вие можете да контролирате културата и медиите по Света. Рупърт Мърдок беше доволен от компанията си MySpace и не виждаше никакъв проблем с пиратското съдържание в сайтовете на потребителите там. До като MySpace не фалира. Сега той нарича Google най-големия източник на пиратско съдържание на Света - просто защото им завижда. Той би искал да задържи контрола над умовете на хората само за себе си, а със сигурност Google и Wikipedia представляват много по-обективен и предпочитан източник на информация от Fox News.

Някои от детайлите (години, дати) вероятно са грешно посочени в това публично изявление. Причината за това е, че в момента достъпът до Wikipedia е затруднен. Под натиска на нашите банкрутиращи конкуренти. Извиняваме се за това.

THE PIRATE BAY, (K)2012

Петък, 13 Януари 2012

SOPA, PIPA... На всички ни е ясно какво крият зад тези абревиатури. Ако някой още не е разбрал, значи или работи за RIAA/BSA, или живее в комуна на амиши... Няма да ви разказвам защо е важно да се противопоставим на подобни проекти - други са го направили по-добре от мен. Искам да споделя едно друго притеснение... Наблюдавайки последните развития в Интернет, един въпрос придобива все по-ясни и остри очертания. Какво защитаваме, какво се опитваме да опазим от SOPA-домогванията? Интернет?! Кой Интернет? Световната Мрежа на Facebook и Google? Защото в това се превръща Интернет с всеки изминал ден. Браузърните войни, когато всеки браузър се опитваше да си "огради" колкото се може повече от световната мрежа и да направи "територията" си недостъпна за потребителите на конкурента, са минало. Но войните като цяло - не са. Днешната е между Фейсбук и Гугъл и е за същото - за територия, за душите, сайтовете и кликовете на интернет потребителите... Битката е жестока. А когато си въвлечен в такава битка не е лесно да останеш добър и да поставяш интересите на потребителите си пред своите интереси. Огромен е натиска да отвърнеш на мръсните номера с мръсни номера, да жертваш (уж малко) от свободата на потребителите в името на Окончателната Световна Победа на Доброто... И наистина - всички виждаме как Гугъл е все по-далече от собственото си мото Don't be evil. Последните промени в търсачката на Гугъл - сърцето и душата на Гугъл - я превръщат в нещо по-близко като идеология до Baidu, от колкото до идеала за не манипулиран достъп до ресурсите на Интернет. Постепенно, но упорито Google и Facebook, уж конкурирайки се, сближават позициите си по основния въпрос как трябва да изглежда Интернет. Изобщо няма да се учудя ако в недалечно бъдеще военните действия бъдат прекратени и заменени от стратегически партньорства и съвместни проекти - и двата гиганта се ръководят от интелигентни лидери, които със сигурност знаят, че най-лесно се правят пари в не конкурентна среда... Лошото е, че те са които формират бъдещето на Интернет. Те определят посоката в която ще се развива мрежата. А аз все повече си мисля, че тяхната Мрежа не е мрежата, която имахме и все още имаме предвид, когато говорим за Интернет. Когато алармираме, че SOPA и подобни застрашават свободата на Интернет. Проблема е, че докато сме ангажирани в битката срещу SOPA-подобните заплахи, зад гърба ни Фейсбук и Гугъл подменят Интернет с копие, такова каквото на тях им е удобно.

И един ден, когато отстраним всяка възможност заплахи като SOPA да станат действащи закони, защото този ден ще дойде, не се съмнявам, та когато това се случи, ще се огледаме и ще открием с горчивина, че Интернет, който така пламенно защитаваме, си е отишъл, останал е в миналото, и всичко което имаме е един огромен Фейсгугъл... В който Зукърбърг, Пейдж и Брин решават кое е добро за всички... ще победим в битката, но ще сме загубили войната... защото увлечени в битката, изобщо сме изгубили от поглед истинското бойно поле, на което се водят истински важните военни действия.

Вторник, 3 Януари 2012

Днес доста хора, някои от които уважавам дълбоко, демонстрираха високи интелектуални заложби, упражнявайки риторическите си умения върху позицията на Българската православна църква относно Ин Витро. От позицията си на хора съвсем повърхностно запознати с постулатите и догматиките на Християнската религия. От позицията си на атеисти. При това - войнствени такива. Войнствени - ще рече такива, дето не им стига да отричат съществуването на Бог и да наричат вярващите с разни обидни имена, ами освен това държат да разбият на пух и прах всякаква религия, като демонстрират своята превъзхождаща всякакви богове интелектуална мощ, бляскавия си ум и богатия си речник... Аз няма да споря с тях. Защото спор няма да се получи, понеже тези хора не са запознати даже с елементарните основания на християнската религия, която иначе така убедително тълкуват и атакуват. Няма да повтарям и излагам отново становището на БПЦ и обосновката му относно Ин Витро.

Аз имам само няколко въпроса, върху които искам смирено да помоля громителите на опиума за народите да вземат отношение, демонстрирайки ни още веднъж интелектуалната си мощ, бляскавия си ум и богатия си речник.

Според тях как би се изказал господин Чарлз Дарвин по въпросите на Ин Витро оплождането? Какво е отношението на еволюционната теория за произхода на видовете към противозачатъчните средства? Как в естествения отбор на видовете се вписват ваксините и имунизациите. Какво е отношението на еволюционната теория към сурогатното майчинство? Поправете ме ако греша, но едно от основните положения в тази теория не е ли, че "дефектните" представители на вида не се възпроизвеждат, за да не предадат на поколението си дефектите и така да предизвикат регрес и отмиране на целия вид? Преди да ми скочат, нека уточня- като православен християнин не споделям тези идеи, моя възглед за произхода на видовете и на видимия и невидимия свят е доста по-различен и бих казал - по-хуманен от този на Дарвин и последователите му. Та интересно ми е да послушам/почета разсъжденията на въпросните "компетентни" по всичко персони върху тези въпроси. Да не би да се окаже, че Еволюцията и теориите на Дарвин са пълна глупост и опиум за народите, също като човеконенавистническата и злокобна християнска религия, понеже отричат правото на човека да се възпроизвежда в случаите когато самата Природа му е отнела това право..

Понеделник, 26 Декември 2011

На този ден преди една година съм направил списък с цели за 2011. Една година по-късно обявявам равносметката - НИЩО от списъка не е постигнато.

Но не мислете, че се чувствам неудачник и 2011 е нулева година за мен... Всъщност постигнахме много заедно със Зорничка. Най-голямото постижение- от май 2011 живеем в собствено жилище (е почти, следващите 20 години ще го изплащаме). Да ви кажа удоволствието от "свиването" собствено гнездо е несравнимо с никое друго удоволствие. Естествено, че е свързано с купища досадни ангажименти, като намиране на майстор (и в последствие управлението на най-перфекционисткия, но и най-бавно работещия майстор на света), търсене на плочки за две бани (и транспортирането им от Бургас до София, понеже тук не се намериха подходящи), взимане на съдбовни решения относно цвета на стените (и почти нервни кризи, покрай съмненията дали това са правилните цветове, след като вече всичко е боядисано), паркета (и епичната двудневна битка по поставянето му покрай колони, в стаи на които единия ъгъл е всъщност огромен полукръг от прозорци, а останалите стени са всичко друго но не и успоредни), после титанично чистене (което все пак решихме да обявим за окончателно приключило месец по-късно), после пренасяне (и живот в кашони, докато се появят първите шкафове и гардероби), после вълнения около кухнята (и фонтана при опита да вържем водата сами с последвало леко наводнение), едномесечното очакване на спалната мебелировка (и голямата гардеробна катастрофа, когато се опитах сам да вдигна полусглобения гардероб), усещането, че живеем в къщата на Биг Брадър (докато се появят щорите)... и прочие и прочие (като например транспортиране на пиано от Бургас до София). Но всичко вече е минало... И напълно компенсирано от усещането, че си си вкъщи, когато се събудиш сутрин! Че ДВАМАТА сте си вкъщи! Вече няма "у нас в Пловдив", "у нас в Бургас" и "у нас в квартирата". Има само едно "у нас" - у дома, вкъщи.

Това е голямото постижение за 2011. Всичко това нямаше да е възможно без Зорничка. Такива постижения обикновено се постигат и са най-сладки, когато има с кой да споделиш усилията и удовлетворението след тях. За 2012 няма да правя планове. Само ще си пожелая да сме здрави, да са здрави и всички близки хора. Всичко останало е бонус, екстра. Каквото дойде - добре дошло. Щом сме двама, страшно няма. И помнете - винаги всичко се нареджда за добре, дори и ако в момента ви се струва, че всичко е грозно и безнадеждно, дори и ако полагате усилия да объркате нещата. Въпреки всичко - всичко се нарежда за добре.

Четвъртък, 22 Декември 2011

Този текст е за клавиатурните неволи на собствениците на Asus Eee Pc, които искат да имат нормално разположен десен Shift, да пишат на кирилица, да имат индикатор за клавиатурната подредба, да разкарат никому ненужния Caps Lock, и всичко това - под Debian GNU\Linux и XFCE4.

riker, бидейки Asus Eee PC 901, има един недостатък - глупаво разположен десен Shift. На нормалните десктоп (и лаптоп) клавиатури, десния Shift се намира от ляво на клавиша за движение нагоре, точно до клавиша за / и ?. И понеже сте свикнали да си е там, а той не е, когато имате нужда от него, натискате по навик клавиша, който е на неговото място и минавате на горния ред, и става весело ако не забележите веднага - тогава продължавате да си пишете на горния ред и да правите текста си на качамак. Защото на клавиатурата на Eee PC на мястото на десния Shift e сложен именно клавиша за придвижване нагоре. Много неприятно. Но добрите хора по света са намерили лек. Ето инструкцията как да върнете клавишите по местата им: How to move the right Shift key.

Освен неудачно разположения Shift, мен лично винаги ме е дразнил Caps Lock клавиша. Не виждам някаква реална нужда от него. Напълно излишен за мен. Деактивирането му (или превръщането му в трети Ctrl||Shift) е лесна работа, още няколко реда xmodmap в скрипта за Shift-а и живота е песен - без Caps и с правилно разположени стрелки и shift-ове, си мислите вие...

Не и ако ползвате xfce4, повече от една клавиатурна подредба и аплета xfce4-xkb-plugin за управление на подредбите. Тогава можете да загубите цял ден, както направих аз, за да си блъскате блъските защо нещо толкова елементарно не сработва: xmodmap си върши работата, Caps Lock бива ликвидиран, десния Shift бива поставен на мястото му... за около десетина минути... след това Caps "оживява", а shift-а и стрелката си разменят отново местата, все едно никога не си ги местил. Направо магия...

Оказва се, че аплета за управление на подредбите, въпросния xfce4-xkb-plugin, има прекрасното свойство да ПРЕЗАПИСВА активната конфигурация на клавиатурата с оригиналната системна на всеки десетина минути. Разбирай - вие си променяте разположението на клавишите и функциите им, а той след десетина минути възстановява старите настройки, все едно вие нищо не сте правили. Защо и кому е нужно това?! Неизвестно... Но е факт.

След като вече открих причинителя на мистерията, беше лесно да я разреша. Премахнах аплета. Допълнителната клавиатурна подредба за БДС кирилица и настройката на левия Win клавиш да превключва между US и BG, реализирах по добрия стар начин с помощта на setxkbmap. Просто добавих един ред и за него в спкрипта за разместване на shift-а и стрелката. А за визуална индикация коя е активната подредба на клавиатурата използвам fbxkb. Чиста работа. Единствения недостатък на това решение - езика се сменя за цялата система, тоест не мога в различните програми да ползвам различни подредби едновременно - ако я сменя в едната, сменям я за всички останали. Но мога да живея с това и ми се струва приемлива цена за удоволствието да имам нормално разположен Shift и деактивиран Caps Lock.

А скрипта, който прави всички гореописани чудеса с клавиатурата на riker, можете да свалите от тук: setupkbd.sh - добавя БДС кирилица, настройва левия Win да сменя езиците, убива Caps Lock (ако искате може и да го направи ctrl) и сменя местата на R_Shift/Up и Down/Right. Запишете го в ~/bin, направете го изпълним, и го добавете към списъка Application Autostart на xfce4 (Settings -> Sessions and Startup), за да се изпълнява при зареждане на графичната среда.

Сряда, 14 Декември 2011

Създаване на инсталационна (netinstall) Debian GNU/Linux USB пръчка. Записвам си как става, за да не забравя и да го търся пак из Мрежата, пък ако на още някой му свърши работа - още по-добре. По-различното на този метод е, че позволява ако искате да запазите вече съществуващите файлове върху флашката си, а не ви ги затрива безвъзвратно. Четете фнимателно!

Започвате с подготвяне и форматиране на дял върху usb пръчката - следващите няколко стъпки ще унищожат всички данни, които имате записани на флашката, ако ги изпълните! ~~Не съм пробвал, но мисля, че е възможно~~ Ако искате да запазите данните на флашката трябва да пропуснете първите три стъпки в fdisk, да изпълните само четвъртата и петата, да пропуснете форматирането на пръчката с mkdosfs, и да продължите нататък по стъпките. Така ~~би трябвало да~~ можете да запазите каквото имате записано на флашката и да я използвате и като инсталационна за Debian GNU/Linux. ~~Ако някой го пробва - да се обади става ли.~~ Излишно е сигурно да ви казвам, че от тук надолу трябва да замествате /dev/sdb с устройството, което представлява USB пръчката на вашата система, ако е различно, обаче вече го направих. Пускате fdisk:

# fdisk /dev/sdb

И в fdisk действате така:

Натискате d, за да изтриете всички дялове на пръчката.
Натискате n и съгласявате се с предложените от fdisk стойности за новия дял.
Натискате t и въвеждате 6, за да дефинирате дяла като vfat 16.
Натискате a, за да маркирате дяла като bootable.
Натискате w, което write промените по дяловете и exit от fdisk.

След което създавате файловата система:

# mkdosfs -F16 /dev/sdb1

Инсталирате си syslinux, ако не е инсталиран, и инсталирате неговия MBR върху пръчката:

# apt-get install syslinux
# dd if=/usr/lib/syslinux/mbr.bin of=/dev/sdb

Монтирате пръчката и сваляте инсталационните файлове и образа на инсталационния диск върху нея:

# mount /dev/sdb1 /mnt
# mkdir /mnt/syslinux
# cd /mnt/syslinux
# wget http://ftp.bg.debian.org/debian/dists/unstable/main/installer-i386/current/images/hd-media/initrd.gz
# wget http://ftp.bg.debian.org/debian/dists/unstable/main/installer-i386/current/images/hd-media/vmlinuz
# wget http://cdimage.debian.org/cdimage/unofficial/non-free/cd-including-firmware/6.0.3/i386/iso-cd/firmware-6.0.3-i386-netinst.iso

URL-ите на трите файла, които сваляте в тази стъпка, можете да сложите в един текстов файл и да ги подадете наведнъж на wget - всъщност аз вече имам този файл, можете да го дръпнете от тук: dni_urls. Запишете го в /mnt/syslinux и го дайте на wget, за да си спестите малко писане:

# wget -i dni_urls

Сигурно ви прави впечатление, че свалихте малко по-различен инсталационен образ, а не стандартния - това е така, защото firmware за някои мрежови карти е изваден от стандартната инсталация понеже е non-free и нарушава правилата за разпространяване в Debian дистрибуция, ако попаднете на такава карта ще ви е малко по-сложно инсталирането За това образа, който свалихте не е официалния, а включва в себе си по-разпространените (не всички!) non-free firmware. В следващата стъпка създавате конфигурационен файл за syslinux:

# nano /mnt/syslinux/syslinux.cfg

И вътре пишете:

default vmlinuz
append initrd=initrd.gz ramdisk_size=12000 root=/dev/ram rw

Ако ви мързи да пишете, можете да го изтеглите готов от тук: syslinux.cfg и да го запишете в /mnt/syslinux След това демонтирате пръчката и инсталирате syslinux като boot loader:

# cd
# umount /mnt
# syslinux -d /syslinux /dev/sdb1

И това е. Флашката е готова, зареждате от нея и инсталирате Debian.

Вторник, 6 Декември 2011

Още като се видяхме за пръв път и не се харесахме - аз и Gnome3. И без друго вече ми беше досадно от всичкия bloatware в Gnome, тройката просто ме довърши. С KDE връзката ни приключи май още преди да е започнала - несходство в характерите. Така че очевидно беше, че riker ще работи с различна графична среда. Нещо леко и пъргаво. Покрай експериментите с kiosk инсталациите бях пробвал вече Xfce и веднага се сетих за него. Инсталирах си base system Debian Wheezy и му добавих X, Xfce4 и SLiM за login manager. И се получи изключително пъргава система, дори след като добавих всичките ми нужни приложения и пакети върху нея. Но... естествено има и но. Има няколко дреболии, които леко вкарват нерви. Като например факта, че поради някакви вътрешни неразбирателства между SLiM и policykit версията на Wheezy, е невъзможно обикновен потребител да изпълни от графичната среда shutdown -h и shutdown -r. В Интернет има какви ли не описания на решения на това неудобство, но всичките ми се видяха бая гимнастика - като примерно да деинсталираш policykit, след което да обърнеш sources.list на apt към Squeeze хранилищата, да инсталираш от там предходната версия на policykit, да си го закарфичиш на тая версия, да си оправиш sources.list-а, да копираш няколко файла в конфигурационните директории на policykit и бла бла бла... Твърде много усилия. Вместо това, тъй като потребителя ми вече беше добавен в sudo групата, а sudoers файла редактиран така че членовете на тази група да не вкарват парола когато използват sudo, всичко което ми трябваше е да добавя към panel-а на xfce eдин launcher, който да изпълнява двете команди sudo shutdown -h now и sudo shutdown -r now. А за да бъдат нещата и естетически издържани, инсталирах си gtkdialog, за да мога да си направя хубав графичен интерфейс към командите. Графичния интерфейс се реализира от следния скрипт: shutdown - запишете си го някъде, направето го изпълним и добавете launcher за него в панела на Xfce4.Както забелязвате, в кода има и бутон за заключване на десктопа :) Цялата красота изглежда ето така:

Nice, а? :D Повече за gtkdialog може да прочетете на code.google.com страницата им, а най-добре е и от там да си свалите сорса, понеже там е последната версия.

Вторник, 29 Ноември 2011

Специално предложение за реклама върху капака на riker:

Един слот от рекламната площ (2см/2см) ще бъде разигран на томбола между всички, които ми пишат имейл, че искат да участват в томболата до 24:00 часа на 30.11.2011. На този слот ще поставя безплатно стикер с QR код предоставен от изтегления участник. Адреса на който да пишете е: jordan.radunchev в джимейл - в subject-а пишете, че имейла е за riker томболата, в тялото на мейла оставете името си и линка, който възнамерявате да промотирате на riker. На 1 декември ще пусна тук списъка на всички, които са заявили участие и ще изтегля един от тях на случаен принцип. Ако има само един участник - печели служебно :)

UPDATE: Ми няма нито един участник, поради което и никой не печели :)

Вторник, 22 Ноември 2011

Знам, че никой няма да откликне на следващата обява, но все пак ще я направя като куриоз, а и може да сработи при някой истински и по-известен блогър (не като мен хаха).

В какво се състои работата... Продава се рекламна площ с, хм..., благотворителна цел. Площа е ситуирана на капака на нетбука ми - Asus EeePC 901 и следователно е мобилна :) Цялата площ е 280 квадрадтни сантиметра, 20cm/14cm. Продава се на парчета минимум по 4 квадрадни сантиметра. Цената е 0.50 лева на квадратен сантиметър, или едно парче е две левчета. На закупената площ можете да поставите свой стикер, който ще стои там за вечни времена (ако се скъса или износи, ще трябва да ми дадете нов). Идеята е Riker (така се казва асуса) да си плати поне част от цената, като по този начин ще "спонсорирате" мен, ако ви харесва това което споделям с вас тук и в другия ми блог В другите новини... :)

Всъщност изобщо не очаквам и два лева приход от това "начинание", но пък не пречи да пробвам и звучи куриозно. Обаче известни хора като Димитър Цонев или Събина биха били в състояние да "избият" някаква част от стойността на лаптопите си :))

Четвъртък, 27 Октомври 2011

Първият тур на изборите мина и замина. Чудо невиждано. Вече е време за втория, а ние още не знаем точните резултати от първия. Няма как, налага се отново да дам думата на Иван Хаджийски:

„Българска работа (конгрес, културно тържество, състезание, обществено предприятие и пр.), това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои.“

Напоследък все по-често ми се налага да го цитирам по най-различни поводи из обществения ни живот. В началото ми се струваше забавно. Вече не. Чудно нещо - констатации, правени преди повече от 60 години, в средата на ХХ век, продължават да описват и обясняват идеално българската действителност в началото на ХХI век. Не ви ли притеснява това? Ние ли сме единствения народ, който не е помръднал и на йота в общественото си развитие за цял век? - мисля си. И после се успокоявам - ами, не сме само ние, я ги виж руснаците, те още живеят в самодържавието, векове назад във времето. И веднага пак се притеснявам - е па точно те ли да са ми успокоението?! Изобщо - притеснение, и стрес, и потрес от където и да го погледнеш.

Но само с притеснение и констатации няма да побутнем общественото развитие напред. То е добиче неразбрано и трябва пряко въздействие върху гърбината му. В условията на демокрация това става по два начина - чрез упражняване правото на глас в избори, и чрез упражняване на постоянен граждански натиск върху избраните.

Спокойно, не се притеснявайте. Няма да правя дълбок анализ на изборите - не съм политически наблюдател или шеф на социологическа агенция, а прост гражданин с избирателни права. Ще споделя моето лично мнение отново. На 14 юни 2011 споделих със света мнението си за Стефан Софиянски и кандидатурата му за софийски кмет. Оказа се, че ми е много бедна фантазията, а Софиянски е много по-изпечен играч, от колкото аз мога да си представя. Успя да прецака десния избор не само в София, но и в цялата страна. Естествено не без съдействието на лидери с инфантилно мислене и детински представи за политика в лицето на Мартин Димитров и Румен Христов. Силно се надявам техните действия да са плод на глупост и политическа некадърност, защото другия вариант е да са плод на тънки сметки за прецакване на десния избирател и в такъв случай жална им майка на привържениците на СДС. Другата ми прогноза, че ще ни пуснат нови мюрета, по които да изгърмим на халос гласовете си, уви, се сбъдна твърде точно. Но то пък не трябва да си пророк, за да го предвидиш, достатъчно е да имаш поне половин мозък в главата. Говоря за Витков. "Явлението" Витков. Никакво явление не е, не се оставяйте да ви убеждават, че е. Неговия "успех" се обяснява много по-просто от колкото ни го обясняват разни социолози и политици. Витков не привлече гласовете на недоволните от системата, не обра "наказателен" вот. Витков обра гласовете на мързеливите. На интелигентни хора, на млади и активни хора, които обаче ги мързи да проучат опциите преди да направят избора си. Отговорното гласувате изисква да отделиш време, за да се запознаеш с кандидатури, платформи, програми, политическо минало, личностни профили и партийната подкрепа на кандидатите, които се състезават за гласа ти. Досадна работа. Не може да се конкурира с излизане в петък вечер, нали? И тук влиза Витков - той не те кара да мислиш. Той казва - аре да им го пуснем в цепката. Ауу... колко свежо. Казва ти - заеби ги, покажи им среден. Прееби системата. Колко лесно. Мамка им на политиците, хайде да си гледаме купона. Ето това е същността на "явлението" - отказ от мислене, пътят на най-малкото усилие, защо да се тормозим с избиране, като можем да си гледаме купона? Гласувай за Витков... и заеби. Всички приказки за недоволство и отвращение от политиката и политиците са празни приказки за оправдаване на мързела. Ако си недоволен и отвратен - запряташ ръкави и променяш нещата, така че да станат задоволителни и приемливи за теб. Не ги заебаваш. Ако ти капе кранчето на чешмата, не го заебаваш, а го оправяш. Ако ти се спука гума на колата, не пукаш и останалите три и не караш по джанти, защото си отвратен от пукнатата гума и искаш да накажеш колата си. Нали? Толкова за Витков и за всички мюрета като него. С две думи казано - ако ни мързи да избираме и да се отнасяме отговорно към нещата, които определят качеството на живота ни, ако винаги избираме най-лесния и най-мързелив път, никога няма да постигнем някакво подобрение. Факт.

Разните мюрета, политически играчи, откровени законодателствуващи некадърници и демократи с милиционерско мислене, ни поставиха отново в ситуацията от предишните президентски избори. Да избираме между две неприемливи кандидатури. Голяма част от хората ще откажат да избират. Ще оправдаят отказа си с принципи. Но една не малка част осъзнават, че има значение кой ще стане президент и това ще влияе пряко върху качеството им на живот през следващите пет до десет години. И не биха искали да поверят бъдещето си на избора на другите. Те ще гласуват. Аз също ще гласувам, въпреки че нито Калфин, нито Плевнелиев е приемлив президент за мен. Ще обясня защо. В неделя няма да гласувам за Калфин или за Плевнелиев. В неделя ще гласувам за президент, който има правомощията да определя част от състава на Конституционния съд. Дали ще се казва Калфин или Плевнелиев за мен има значение само до толкова, до колкото един от двамата ще ми гарантира, че КС няма да играе по свирката на изпълнителната власт, а ще бъде това, което трябва да бъде - коректив на действията й, пазител на конституционните ми права. КС в момента е последната институция, не овладяна от милиционерския щурм на ГЭРБ и семейните приятели на Цветанов. И държа да остане така. Всички сме свидетели как ГЭРБ организира тези избори, какъв изборен кодекс прие и какъв е резултата от прилагането на този изборен кодекс. А помните ли, че все пак изборния кодекс не бе приет във вида в който ГЭРБ го предложи? Помните ли, че намесата на съда предотврати това, предотвратявайки по този начин още по-голяма катастрофа и щета върху демократичния изборен процес? Ами представете си сега, че ГЭРБ чрез президента си подчини и съдебната власт изцяло. След две години има парламентарни избори. Давате ли си сметка ТЕ как ще бъдат проведени, ако и трите власти се окажат в ръцете на Борисов? Ако няма кой да ограничава и обуздава желанието му за победа на всяка цена. Огледайте се днес - виждате как ГЭРБ прави избори, те и сега не се свенят да действат милиционерски. А ако имат и съд, който да прикрива и омаловажава действията им? Не мисля, че тогава ще има изобщо смисъл от парламентарни избори след две години. Не искам да нося отговорност, че съм го допуснал. Ще поверя президентския пост на Калфин, за да имам гаранция, че това няма да се случи. Има ситуации в които "съединението прави силата" не е добър водещ мотив, когато "разделяй и владей" е по-правилния курс на действие в дългосрочен план. Единственото разумно възражение срещу тази позиция е - а какво правим ако БСП дойде на власт след две години? Първо, не мисля че това е вероятно с оглед на демонстрираните от народа политически предпочитания на тези избори. Второ - две години са много време, през което ние като граждани имаме възможност да повлияем на работата на властта и политическите сили в посока, която е добра за нас, ако действаме като гражданско общество. От нас зависи как се упражнява властта, която сме предоставили на тези хора. Президент от противоположна политическа сила ще ни гарантира свобода и възможност да го направим по най-добрия начин, така че след две години на имаме условия за провеждане на свободни и по-честни избори, което пък ще ни гарантира запазване на демокрацията. Не вярвам, че Плевнелиев е в състояние да действа и упражнява правомощията си независимо от Бойко Борисов. Не вярвам, че дори той лично да има такива намерения, ще го оставят да бъде независим - чухме какви са разбиранията на Борисов за независимостта на президентската институция. Това е моят мотив в неделя да упражня правото си на глас в полза на Ивайло Калфин.

Важното е да осъзнаем, че като избиратели и съгласно Конституцията, ние имаме върховната власт в тая държава. Следователно имаме върховната отговорност как се управлява тая държава. А тази отговорност не се изчерпва с пускането на бюлетина веднъж на четири-пет години. Тя е перманентна. И ни задължава да упражняваме властта си всеки ден, не само в изборните такива. Идеята не е да гласуваме за президент в неделя и да го оставим да си прави каквото си поиска за пет години, а ние да си псуваме тихо под носа. Идеята е всеки ден през тия пет години да му се държи сметка как упражнява властта, която е поел от наше име. Важно е да го осъзнаем. И да гласуваме.

Петък, 7 Октомври 2011

Тия дни ми стана интересно как са гласували българите в чужбина на парламентарните избори през 2009 и по-специално не обобщените данни, а в конкретни градове. Тази информация се съдържа в протоколите на изборните секции, които са достъпни на адрес http://rezultati.cik2009.bg. Нали не си представяте да цъкам линк по линк, да отварям протоколите и да взимам данните от вътре на ръка? Естествено ЦИК не са се сетили (а и не са задължени, което е грешка според мен) да предоставят данните и във формат, удобен за електронна обработка. Трябваше ми начин да сваля протоколите при мен, за да мога после да си смеля данните както ми се иска. За целта огледах добре въпросната Интернет страница и открих, че протоколите са съхранени като html документи в папка /protocols/rik32 и имат имена във формат sik_NNNNNNN.html - това sik ще да е от Секционна Избирателна Комисия, а седем-цифрената комибинация е номера на секцията. До тук добре... Но номерата не са поредни, следователно ако пусна един curl който да изцикли всички от 0100000 до най-големия, ще се сдобия с хиляди 404 страници, сред които ще се загубят протоколите ми. А не ми се искаше да правя огледално копие на сайта с wget - не ми трябва огледало, трябват ми само протоколите. Тогава се сетих за lynx и функцията му -dump, която: dumps the formatted output of the default document or those specified on the command line to standard output. Unlike interactive mode, all documents are processed. Именно тоя 'formatted output' в случая е важен, защото включва пълен списък с линковете от страницата върху която сте извикали lynx. Изпълнете:

lynx -dump http://rezultati.cik2009.bg/protocols/rik_32/list.html | less

и разгледайте резултата :) Готино, а? И като знам, че имената на файловете, които ме вълнуват започват със sik_, мога да си извадя само тях от цялото с awk:

lynx -dump http://rezultati.cik2009.bg/protocols/rik_32/list.html | awk '/sik_/ { print $2}'

Чудесно - вече имах списък с връзките към всеки един протокол, който ме интересува. Сега трябваше само да си ги дръпна. С wget естествено. С опцията -i на wget се подава списък с линкове, ако са във файл, след -i посочвате името на файла, ако ще му ги подавате през pipe след -i използвате - (тире). Така че има как директно да дадете на wget списъка, който awk извлича от formatted output-а на lynx -dump. И така, направих си директория rik32, и в нея стартирах:

lynx -dump http://rezultati.cik2009.bg/protocols/rik_32/list.html | awk '/sik_/ { print $2 }' | wget -i -

И всички протоколи слязоха от сайта на ЦИК в моята директория, където вече мога да си правя каквото си искам с тях. Надявам се този case study да бъде полезен на някого... :)

Събота, 1 Октомври 2011

Как се записва ISO образ на компакт диск от конзолата в Дебиън? Днес ми се наложи да го правя, след като Brasero упорито отказа да „признае“ празния диск, който съм му сложил, за 700M-ов. Тъй като много добре знам, че диска е достатъчно голям за образа, който искам да сложа на него, реших да потърся друг начин. И понеже за всеки красив и удобен GUI инструмент в Линукс съществуват поне три „не-GUI“, които понякога са доста по-добри и по-удобни от него, потърсих решение за конзолата. И намерих - wodim, познат преди като cdrecord. Няма да влизам в детайли какво може и какво не може да правите с него - винаги можете да погледнете какво пише в man wodim. Просто в няколко стъпки ще опиша как оперира wodim с ISO образи на компакт дискове.

Стъпка 1. Кое е устройството, което управлява записвачката ни? Питаме wodim, той знае:

# wodim -devices
wodim: Overview of accessible drives (1 found) :
-----------------------------------------------------------------------------------
0 dev='/dev/sg1' rwrw-- : 'HL-DT-ST' 'CD-RW GCE-8400B'
-----------------------------------------------------------------------------------

Стъпка 2. Печем ISO образа върху диска в устройството. Е не ние, а wodim:

# wodim -v -dao speed=4 dev=/dev/sg1 ~/ISO/debian.iso

Ми това е. Просто като фасул. Ако трябва да си направите ISO образ от директория (със снимки например)- mkisofs ще ви помогне:

# mkisofs -r -o album_wedding_001.iso ~/Pictures/wedding_001

И след това с wodim образа си го печете в толкова копия, колкото роднини имате :)

Сряда, 28 Септември 2011

Преди време споделих тук как с помощта на googleCL да свалите всички снимки споделени в публичен албум от потребител на Picasa. Чудно, обаче е малко неудобно, ако искате да свалите ВСИЧКИ публични албуми на даден потребител. Трябва нещо, което като му посочите името на потребителя, да минава по всичките му публични албуми и да сваля снимките от тях. googleCL има функция за листване на албумите:

google picasa --owner USERNAME list-albums --fields title

Заменете USERNAME с името на потребителя и готово. Така ще получите списък с публичните му албуми. Като обедините в един скрипт примера от януари и днешния, ще получите каквото ви трябва:

#!/bin/bash

# Download all (public) Picasa albums for a User
# requires two parameters - username and target directory for downloaded pics

IFS='
'

ALBUMS=(`google picasa --owner $1 list-albums --fields title`)

for i in ${ALBUMS[*]}; do
google picasa get --title $i --owner $1 $2
done

Запишете го като getallpics.sh например и го стартирайте по следния начин:

getallpics.sh USERNAME DIRNAME

Скрипта взима в масива ALBUMS имената на всичките публични албуми на USERNAME и после в един цикъл ги обхожда и сваля снимките от тях в директорията DIRNAME. Туй то. Разбира се, има какво да се подобри - например можете да преработите скрипта да създава директория с името на USERNAME, ако такава не съществува и вие не сте посочили втори параметър, и да използва нея, като по този начин отпадне нуждата вие да му казвате къде да сваля. Но на мен и така ми върши работа и не мисля да му отделям повече време :)

И да не забравите: трябва да се съобразявате с лиценза на снимките, определен от собственика на албума. Това че той е решил да ги направи публично достъпни изобщо не означава, че се е отказал от правата си върху тях!

Вторник, 6 Септември 2011

Защо ДСБ трябва да се придържа към споразуменията си в рамките на СК и не бива да издига кандидат за президент? Отговора се съдържа в името на партията.

В ръководството на ДСБ няма глупави хора. Там много добре знаят, че в страната СДС има значително по-голяма членска маса от ДСБ. И че в едни предварителни избори техния кандидат за президент няма шанс срещу този на СДС. Въпрос на проста аритметика, която даже глупавите могат да сметнат. Защо тогава не само участват в предварителни избори, но и държат на тях? Защото демокрацията е избор. Да дадеш на хората право на избор и да уважиш техния избор. За това. Заради този основен демократичен принцип. Въпреки, че знаят какъв ще бъде резултата, те отидоха на избори и дадоха на хората възможност да упражнят правото си. Но това не е достатъчно. Трябва и да се съобразят с направения от хората избор и да го отстояват, ако се налага. Което и правят. Въпреки, че другата страна очевидно няма намерение да спази договореностите, както личи от действията й. Въпреки, че другата страна с лекота отхвърли избора на хората, направен на тези предварителни избори. Което ясно показва псевдодемократичната им физиономия. И доказва, че на времето решението на Костов и хората около него да напуснат тази партия е било много правилно.

Та за това. Защото са демократи, ДСБ не трябва да плюят на избора на хората, а трябва да му се подчинят. В името на демокрацията. СДС и лично Мартин Димитров плюха на нея. Което си е тяхно право... право на демокрацията пък е да се отрече от тях.

Сряда, 29 Юни 2011

През далечната 2008, Рос Патерсън е написал чудесно howto за стартиране на screen сесии при зареждане на системата. Много полезно за сървъри например - още със стартирането имате сесия на screen с пуснати най-важните за вас приложения. Полезно е и за друго: покрай заиграването ми с превръщането на стар компютър в домашен мултимедия център ми се наложи да измисля как да стартирам някои нормални програми като демони - например newsbeuter, четеца за rss/atom емисии. Естествено беше да се сетя за screen и възможностите му да стартира detached с няколко отворени прозореца в главна сесия, като на всеки от тях стартира предварително зададена програма. Като истински мързелив системен администратор първата ми работа беше да използвам google-fu скиловете си, за да проверя дали някой преди мен вече не е свършил тая работа. И хоп - Рос Патерсън и неговото решение от 2008. Толкова е добро, че си струва да го изтупам от прахта и да го предложа на български. И така...

Както сполучливо се е изразил Рос - "One might call it the screen equivalent of doing auto-login with X." - това е конзолния еквивалент на автоматично логване в графична среда. Първата стъпка е скрипт, който стартира detached сесия на screen - запишете го като /usr/local/sbin/screen-sessions:

#!/bin/sh

for user in "$@"; do
su $user -c 'screen -dm'
done

Не забравяйте да го направите изпълним. Понеже и аз и Рос си падаме по истински операционни системи, то и двамата използваме Debian GNU/Linux, така че следващата спирка е /etc/defaults където трябва да запишете нещо като конфигурационен файл за първия скрипт с име screen-sessions и следното съдържание:

USERS="username"

Като username e името на потребителя, за когото стартираме сесия на screen. После трябва да създадете в /etc/init.d скрипта, който ще "демонизира" screen. За целта използвайте /etc/init.d/skeleton като база - след като направите изброените по-долу промени в него, запишете го като /etc/init.d/screen-sessions. Намерете мястото на което се дефинира PATH в skeleton и го направете да изглежда така:

PATH=/sbin:/usr/local/sbin:/usr/sbin:/bin:/usr/local/bin:/usr/bin

С добавени /usr/local/sbin и /usr/local/bin. После се погрижете за променливите, необходими за работа на скрипта, трябва да изглеждат така:

DESC="Startup screen sessions at boot"
NAME=screen-sessions
DAEMON=/usr/local/sbin/$NAME

Дефинирането на променливата DAEMON_ARGS трябва да преместите от първоначалното й място след мястото на което се чете конфигурационния файл от /etc/defaults, тоест нещата трябва да изглеждат така:

# Read configuration variable file if it is present
[ -r /etc/default/$NAME ] && . /etc/default/$NAME
DAEMON_ARGS="$USERS"

Първо четем конфигурационния файл, после присвояваме на DAEMON_ARGS стойностите, които сме задали в него на USERS. Да поясня каква е идеята. Вероятно на системата на която ще използвате този начин за демонизиране на screen има само един потребител, но е възможно и да са повече от един. Ако искате за всеки един от потребителите на системата да стартирате негова собствена screen сесия при зареждане на системата, просто избройте имената на всички потребители като стойности на USERS в /etc/defaults/screen-sessions разделени с интервал. Остава само да изпълните:

#update-rc.d screen-sessions defaults

което ще добави screen-sessions за изпълнение от init в съответните нива на стартиране на системата.

Чудесно - сега screen ще се стартира още със зареждането на системата. Остава да го конфигурираме да пуска нужните ни програми автоматично. За което трябва да пипнем конфигурациония му файл .screenrc в /home директорията на съответния потребител. Можете да дръпнете този, който използвам аз от тук: .screenrc, но ако имате свой, просто добавете в него нещо като следното:

screen bash
screen -t newsbeuter 1 newsbeuter
screen -t finch 2 finch
screen -t mutt 3 mutt

Това ще отвори четири прозореца в screen - по един за bash, newsbeuter, finch и mutt... Както правилно се досещате формата е следния:

screen [-flag] [window name] [window number] [program to run in window]

Така че можете да добавите желаните от вас програми. Флага -t казва на screen, че в момента в който затворим програмата която е стартирана в съответния прозорец, желаем и прозореца да умре. Използвайте го, ако искате.

Това е всичко. Сега няма да е необходимо да отваряте ssh сесия до сървъра си и тогава тепърва да стартирате screen - той ще е там и ще чака да изпълните просто:

screen -dr

за да се закачите за работещата му сесия.

Сряда, 22 Юни 2011

Напоследък гръмна сигурността на няколко големи компании. В някои от случаите в основата на пробивите беше използването на една и съща парола за достъп на няколко сайта - хакерите атакуват и пробиват най-слабия, намерената там парола използват за достъп до акаунта на същия човек, но на по-защитения сайт. За удобство голяма част от хората (и аз включително) използват едни и същи потребителски имена за регистрации в различни сайтове. Лошото е когато освен едно и също потребителско име, използвате и една и съща парола за всичките си регистрации. Тогава мога да ви гарантирам, че рано или късно ще ви се случи гореописания сценарии, защото сигурността на различните Интернет сайтове далеч не е еднаква, а на някои е направо нулева. Ние обаче няма как да знаем кои са с висока сигурност, а кои не. Поне докато последните не се озоват в новините. Тогава, ако сте ползвали същата комбинация потребителско име/парола на хакнат сайт и на сайта на банката си - спукана ви е работата, без значение колко сложна е паролата ви и колко сигурен е сайта на банката ви. То е все едно да монтирате ултра-хипер-мега-архи сложна и защитена ключалка на ултра-хипер-мега-архи бронираната си врата... и да оставите ключа под изтривалката... Кракерите просто трябва да повдигнат изтривалката (да проникнат в несигурния сайт), за да получат свободен достъп до апартамента ви. Тогава? Очевидно добра идея е да използваме различни пароли за различните си регистрации. Но как се измислят и помнят толкова много и толкова сложни пароли? Преди време (2010-04-23) тук описахме един хитър начин да решите този проблем. Но той има един съществен недостатък - трябва винаги да носите файла с паролите си със себе си, или да го държите в Интернет, за да имате достъп до тях, когато са ви нужни. Друг недостатък е, че не решава по удобен начин проблема с измислянето на сигурни пароли. Все повече сайтове въвеждат строги изисквания към качеството на паролите, задължават ви да ги сменяте през определен период от време и пазят история на използваните вече, за да не можете да ги повтаряте. Все хубави практики по отношение на сигурността, но трудни за следване от потребителя. В търсене на по-удобен начин за поддържане на паролите попаднах на Password Card - много хитро решение и като всяко едно хитро решение - много просто. Само един недостатък - не е изцяло под мой контрол :) Ще рече - този сайт днес е тук, но утре може да изчезне и тогава няма да мога да го използвам за генериране на password cards. Неприятно. Тогава се замислих не мога ли да си направя собствен генератор на такива таблички? Естествено, че мога. Не разбирам от php, но и не мисля, че той е най-подходящия език за целта. Идеален за целта е bash - има го на всяка Линукс система. Значи скрипт. Как работи един такъв генератор на таблици с пароли? Използва случайни данни като seed от който генерира таблицата. Случайни данни? /dev/urandom :) Имаме всичко налично на всяка една Линукс система. Скрипта, който измъдрих не е особено сложен - passtab. Сложете го в ~/bin, или някъде в PATH на системата си, и го направете изпълним. С него се работи на две стъпки. Първо генерираме seed файл от който ще извлечем таблицата с паролите:

$passtab -g gmail.com

Това ще създаде директория .pastab в домашната ни директория и ще запише в нея 10К файл със случайни данни от /dev/urandom. Сега можем да извикаме таблицата с паролите за gmail.com с командата:

$passtab -p gmail.com

Това ще ни изведе на екрана нещо като това:

Форматирана таблица със случайни данни. От вас се иска да запомните само от кой ред и коя колона колко знака и в коя посока да вземете. Хубавото на това нещо е, че дори някой да получи табличката, няма как да знае кои знаци сте използвали. Което значи, че можете и да си я отпечатате на хартия. И ако gmail реши да ви принуждава да сменяте паролата си периодично - просто избирате друга начална точка от таблицата за новата си парола. Можете да създадете такива отделни таблички с пароли за всичките си акаунти, или поне за по-важните от тях. Така няма да ви се налага да използвате една и съща парола за всички и да рискувате да ви хакнат.

ВАЖНО: Пазете seed файловете! Без тях не може да генерирате таблиците! Добра идея е да ги архивирате и да ги запазите на няколко различни места. Не се притеснявайте, че някой може да ги открадне - и да ги открадне, едва ли ще му свършат работа :)

Неделя, 19 Юни 2011

След като си спретнахме сървър, който да е онлайн постоянно и да тегли и сийдва торентите, които сме му дали, няма ли да е просто прекрасно, ако го настроим да ни уведомява по някакъв начин, когато някой от торентите е свален? Оказва се, че това е напълно възможно и то без почти никакви усилия. Започваме.

Най-добре би било ако сървъра ни уведомява за готовите торенти с SMS - днес почти никъде не се разделяме с мобилните си телефони. Модерните мобилни оператори предлагат една малко известна услуга наречена "имейл към SMS": всеки абонат има имейл адрес от вида GSMNOMER@OPERATOR.NET, който препраща всеки получен имейл като кратко текстово съобщение до телефона на абоната. Аз съм абонат на Мтел, ако отидете на сайта им, ще намерите точни инструкции как да активирате тази услуга и кой е адреса ви. Предполагам, но не съм проверявал, че и останалите оператори предлагат такава услуга. Инструкциите тук би трябвало да работят независимо от оператора, Така че активирайте своята услуга при оператора си, регистрирайте си gmail акаунт ако нямате, и да продължаваме.

Понеже ще изпращаме имейли, трябва да инсталираме и настроим MUA (Mail User Agent) - звучи притеснително, нали? Но няма място за притеснение, няма да влизаме в детайли как е устроена и как работи пощенската система в Linux. Просто ще инсталираме Heirloom Mailx:

#sudo apt-get install heirloom-mailx

След като сме го инсталирали, необходимо е да го настроим да използва gmail акаунта ни, за да изпраща имейли. Отворете с nano файла /etc/nail.rc и заменете съдържанието му с това тук:

# config file for mailx
# save as /etc/nail.rc

set smtp=smtp.gmail.com:587
set smtp-use-starttls
set ssl-verify=ignore
set ssl-auth=login
set smtp-auth-user=username@gmail.com
set smtp-auth-password=yourpassword

в последните два реда заместете със своя имейл адрес и парола. С това mailx е готов да изпрати каквато поща искате до който адрес му кажете :) Ще запишем и един скрипт, който всъщност ще получава от rtorrent името на сваления torrent и ще ни изпрати известие чрез mailx. Нека го кръстим mailer и да го създадем в ~/bin директорията си:

#!/bin/bash

echo "$@: Done" | mailx 35988888888@sms.mtel.net

естествено - заместете имейл адреса с този, който сте получили от мобилния си оператор, при активирането на услугата email2sms. Не забравяйте да chmod +x ~/bin/mailer... Остана да настроим rtorrent да вика този скрипт, когато приключи свалянето на торент. Добавяме един ред във файла .rtorrent.rc:

system.method.set_key = event.download.finished,notifyme_sms,"execute=/home/rtorrent/bin/mailer,$d.get_name="

Готово. Не забравяйте - за да влязат в сила промените в rtorrent.rc трябва да рестаритрате rtorrent. Сега за всеки свален торент ще получавате SMS на мобилния си.

Следващото, което ще направим - с помощта на newsbeuter, най-страхотния feed reader за Линукс, ще се абонирате за rss feed-а на любимия си торент тракер и ще направим така, щото торентите с новите серии от любимия ви телевизионен сериал да се зареждат автоматично за сваляне в rtorrent. Вие просто ще получите SMS когато серията е свалена и готова за гледане :) Найс, а?

Четвъртък, 16 Юни 2011

Отдавна се каня да превърна един древен Dell Optiplex GX100 (CPU@733MHz+RAM@256+HDD@10GB) в... домашен медия център. Тези дни най-накрая си седнах на задника и го свърших. Ето как.

Първо инсталираме един Debian на стареца. Само базова инсталация, плюс ssh сървър, защото в края на упражнението ще го захвърлим в някой шкаф без клавиатура/монитор и ще се свързваме с него само по Мрежата, когато се налага да го администрираме. Нищо особено по инсталацията на ОС, освен едно - във файла /etc/ssh/sshd_config разрешете свързването с публичен ключ: намерете опцията PubkeyAuthentication и се убедете, че срещу нея пише yes. Инсталирайте rtorrent, screen, mediatomb (сървъра, който ще стриймва медията към клиентите) и ethtool (ще ни трябва за конфигуриране на мрежовата карта):

#apt-get install rtorrent screen mediatomb ethtool

Понеже медия центъра ще изпълнява ролята на сървър, трябва да гарантираме, че клиентите могат да го намерят винаги на един и същи адрес. Следователно - конфигурираме мрежовия му интерфейс със статичен IP адрес, като записваме следното във файла /etc/network/interfaces:

# The primary network interface
allow-hotplug eth0
iface eth0 inet static
address 192.168.1.11
netmask 255.255.255.0
gateway 192.168.1.1
up sleep 5; ethtool -s eth0 autoneg off speed 100 duplex full

Ако използвате други адреси във вашата локална мрежа - променете съответно стойностите.

Създайте потребител rtorrent и го добавете в групата sudo, защото по подразбиране отдалеченото свързване към системата като root е забранено и ще ни трябва начин да изпълняваме административни задачи като нормален потребител на системата:

#adduser rtorrent sudo

Влезте в системата като rtorrent и създайте папки Downloads, Incoming и Watch. Те са необходими за работата на rtorrent - той ще проверява Watch за торенти и ако намери, ще ги стартира автоматично и ще ги свали в Incoming - това е описано в конфигурационния файл на програмата, който можете да дръпнете от тук: rtorrent.rc и трябва да запишете с име .rtorrent.rc в домашната директория на потребителя rtorrent. Ако имате желание, прегледайте конфигурацията в него и я променете според собствения си вкус.

Следващото нещо, което трябва да направим е да настроим системата да пуска rtorrent при стартиране на системата. На сайта на програмата има скрипт за целта. Но той не работи с последните версии на Debian, защото формата на стартовите скриптове в тях е променен - изисква се точно определена заглавна част. Работещ стартов скрипт свалете от тук: rtorrent и го запише в директорията /etc/init.d/ след което изпълнете (като root):

#chmod +x /etc/init.d/rtorrent
#update-rc.d rtorrent defaults

Внимание: този стартов скрипт е конфигуриран да работи като потребител rtorrent! Ако сте избрали друго име за потребителя - отворете скрипта и го редактирайте! С това подготовката на медия центъра е завършена. Сега той ще свали всеки торент, който му пуснете в директорията /home/rtorrent/Watch и ще ви позволи да достъпите сваленото съдържание в /home/rtorrent/Incoming от лаптопа си с VLC например. Ако имате PS3, телевизор или друго устройство, което разбира UPnP и сте го включили в домашната си мрежа - от него също можете да пуснете любимите си филми, свалени на домашния ви медия център :)

Остава само да намерим начин да подаваме torrent файловете към медия центъра, за да може той да ги сваля. Това ще направим с един елементарен bash скрипт, записан на лаптопа или десктоп компютъра, който ползваме. Ще го добавим за изпълнение в crontab и всичко, което трябва правим след това е просто да записваме торент файловете в определена директория, която нашия скрипт ще проверява и ако намери там торент файл, ще го ъплоудва в /home/rtorrent/Watch на медия центъра. Ето скрипта:

#!/bin/bash

_base="/home/yrad/watch"
_dfiles="${_base}/*.torrent"

for f in $_dfiles
do
if scp -B $f rtorrent@192.168.1.11:~/Watch then
rm -f $f
fi
done

Запишете го в домашната си bin директория с име rtupload и го направете изпълним с 'chmod -x ~/bin/rtupload'. Както виждате - той проверява директорията /home/yrad/watch за torrent файлове - променете тук, ако искате да използвате друга директория. 192.168.1.11 е адреса на медия центъра - променете го, за да съответства на вашата мрежа. С 'crontab -e' добавете реда:

0-59/10 * * * * /home/yrad/bin/rtupload

Така скрипта ще се изпълнява на всеки десет минути. По подразбиране scp изисква парола всеки път когато трябва да се свърже с отдалечената машина. За да избегнем това на медия центъра конфигурирахме sshd да приема свързване с публичен ключ. Прочетете тук как да генерирате публичен ключ (не задавайте passphrase на ключа!), как да го качите на отдалечената машина: Passwordless SSH login.

Това е всичко приятели. Сега можете да сваляте филми на домашния си медия център и да сийдвате за останалите потребители, без да се налага да оставяте домашния си компютъра работещ, или да прекъсвате даунлоада (и ъплоуда) когато взимате лаптопа си с вас през деня. Медия центъра ви ще стои онлайн постоянно и когато се приберете вечер - филмите ще ви чакат :)

Вторник, 14 Юни 2011

Аз не гледам футбол, но разбирам от футбол, естествено. Нямам свидетелство за управлене на МПС и не мога да различа Renault от Peugeot, обаче и от коли разбирам, естествено. Защото съм българин, естествено - имам специални спобности по рождение. Естествено разбирам и от политика. Не, това последното е шега. Не разбирам от политика. Но това го смятам за предимство. Защото за разлика от разбирачите, аз мога да гледам на политиката отдалеч и съответно да видя цялата гора, вместо да се вторачвам в едно отделно дърво. Тънкостите не са ми ясни, но цялата картинка ми е пред очите. А някои неща са толкова едромащабни, че и най-големите разбирачи ги изпускат от поглед, просто защото са ограничили зрителното си поле до някой дребничък детайл. И какво забелязва всевиждащото ми синьо око на политическия пейзаж в началото на този изборен цикъл? Забелязва, че както на всички избори до сега, и този път за десните избиратели е приготвено мюре. Мюрето е, както би ви обяснил Радичков, полудива, полупитомна патица, използвана от ловците като примамка, да примамва прелитащите диви патици пред дулата на ловците. Политическото мюре служи да примамва гласоподавателите и да отвлича гласове от политическия противник. На миналите избори мюрето беше РЗС и Яне Янев. Благодарение на него Синята Коалиция не получи 10+% от гласовете. Защото едни 4% от десните избиратели се помамиха от пъстрото оперение и сладкия глас на мюрето. Добро мюре.

Но и най-доброто политическо мюре е за еднократна употреба. Не можеш да измамиш гласоподавателите два пъти с едно и също мюре, колкото и да е талантливо, а Яне е - спор няма. За следващите избори ти трябва ново. Може и забравено старо.

И така - да влезе Стефан Софиянски. Актуалното мюре на този изборен сезон. Той се завръща в политиката. Той е наясно, че не би могъл да спечели кой знае какво с репутацията, която има. Той го знае. Всички го знаят. Но той не е тук, за да печели избори. Не. Той е тук, за да попречи на други да спечелят. С говора си на добрия чичо от село. С благородно патинираната си интелектуалност. С жеста на подкрепящия и помагащ батко. Добър е. О, много е добър. Сякаш е от класовете на Стефан Данаилов. И аз не се съмнявам, че от него ще излезе успешно мюре. Ще анихилира поне 4-5% от десните гласове, спор няма. И сините отново ще треперят около прага пред парламентарното представителство.

Ако позволим. Ако го подценим, махнем с ръка и измърморим - е, мюре.. Ако искаме да провалим мисията му обаче - трябва да го посочим с пръст и да обявим на висок глас - Хора, демократи, ВНИМАНИЕ! МЮРЕ! Отворете очите си и вижте цялата картинка! Той има задача. Той има мисия - да разводни десните гласове. Да омаломощи десния вот и да анихилира колкото се може повече от дясното. Гледайте Софиянски и мислете за Яне Янев. Какво направи Янев? Влезе в парламента с гласове на традиционно десни избиратели. И веднага след това групата му се разпадна, а част от депутатите му и до днес крепят гэрбовото управление... очевидно изпълнявайки истинската програма, по която е създадено РЗС. Днес Софиянски започва като него. От телевизия в телевизия... от водещ на водещ... от сутрешен блок до вечерно шоу - ще гледате ведрата му, излъскана и професионално гримирана физиономия, ще слушате школувания му глас, отрепетираните реплики... И мнозина, вторачени в харизмата му, ще изпуснат от очи голямата схема, ще се подведат по мюрето и ще подкопаят дясното, като отронят своя вот в неговата кошничка... която много скоро след като е изпълнила задачата си, ще се окаже разплетена и хвърлена на боклука, а съдържанието й - безвъзратно похабено и разхитено.

Та... Внимавайте с мюретата, ловния сезон е открит, от всякъде се целят във вас и вашия вот. Няма да ви казвам за кого да гласувате. Но не се мамете по мюретата... Мислете с главите, не с телевизорите си!! И не се заблуждавайте, че разбирате от политика. Подходете с вниманието, отвореното съзнание, непредубедеността и във всичко съмняващата се нагласа на пълен аматьор. Поне няма да ви излъжат лесно.

Петък, 27 Май 2011

Този пост е по повод събитията от миналия петък, но ще е малко по различен. Мисля, че е редно и се налага да внеса малко яснота по въпроса защо един православен християнин (дори бих казал ортодоксален такъв, ама ще стане повторение)застава между лумпените от Атака и мюсюлманите пред софийската дажмия Баня Башъ. Понеже очевидно дори някои интелигентни персони сред нас не схващат очевидното. А причината да отида при джамията и да се опитам да защитя молещите в нея от лумпените е проста - правя го, защото съм християнин и изповядвам християнски етични и морални ценности.

Да припомня два текста от Евангелието:

35. И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:
36. Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
37. А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
38. тази е първа и най-голяма заповед;
39. а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;
40. на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.
Матей, глава 22

и понеже веднага чувам (неоснователни и погрешни между другото) възражения от сорта на "ми те не са ми ближни, а врагове", да припомня още:

43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".
44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?
48. И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.
Матей, глава 5

И още един глупав довод витае в пространството и се опитва да оправдае действията на лумпените - че мюсюлманите са лоши, зли, нетолерантни, убийци, потисници и прочие и прочие... Няма да коментирам дали и в каква степен е вярно такова твърдение. Дори и да е 100% истина, не може да бъде никакво оправдание за насилие над тях. Защото няма никакво значение какви са мюсюлманите. Това което има значение е какъв съм аз. А аз не съм убиец, насилник, беззаконник и, смея да се надявам, не съм зъл и лош човек. И няма да се превърна в такъв, дори ако целия свят се напълни само със зли и лоши убийци и злодеи. Така че моето място в този конфликт е ясно и предопределено от стремежа ми да съм добър и честен човек, от стремежа ми да водя живот, подчинен на християнските ценности и морал.

Вторник, 24 Май 2011

Опитите ми да рестартирам заниманията с бягането отново свършиха с болка в дясното коляно. Причиних си я защото не послушах съветите на Зори, а се направих на мъж и се пробвах да бягам всеки ден, без задължителния за начинаещи ден почивка между бяганията. Но по-сериозната причина е, че съм 118 килограма на 1.78 метра. Тоест - не съм дебел, а нисък. Хехе. И тоя мой нисък ръст е виновен всеки опит за сериозно захващане с бягане да приключва с куцане и инвалидизация за най-малко десет дена. Понеже очевидно не мога да добавя десет-двайсет сантиметра към ръста си, ще се наложи да извадя двайсет-трийсет килограма от теглото си. И тук става сложно. Първо - не обичам лишенията, не обичам хранителните забрани. Второ - не ям месо. Пък всички работещи хранителни режими за регулиране на теглото наблягат много сериозно на мършата. Проблем. И тогава Зори ми каза за IF - Intermittent Fasting. Периодично Гладуване (или Интервално Хранене - зависи от гледната точка :) ), речено на български. А накратко речено: режим на хранене, при който се редуват периоди на пълно въздържание от храна, с периоди през които се приема храна. Продължителността и честотата на периодите на въздържание може да варира според личните предпочитания или според това каква продължителност дава най-добър резултат при конкретния организъм. Най-известните варианти са: ADF (Alternate Day Fasting) при който се редуват 24 часа глад с 24 нормално хранене; Fast-5 при който в рамките на денонощието гладувате 19 часа, а през оставащите 5 се храните нормално, като при каноничната система Fast-5 яденето става в периода от 17:00 до 22:00. При Fast-5 имате свободата да местите пет часовия период в рамките на денонощието, така че да пасне най-добре на начина ви на живот. Под "нормално" хранене се има предвид нормално хранене без забранени храни и без преяждане. И определено не говорим за пет часа тъпчене без прекъсване :) През периода на гладуване се приема вода, кафе и чай без добавки и подсладители (въпреки, че изкуствените подсладители са допустими), диетични газирани напитки. Никакви плодови сокчета, супички и бульончета, газирани напитки и прочие. Глад означава никакъв енергиен внос в организма. Точка.

Аз се спрях на 19/5 режим. Не ми е проблем да не ям през деня, не освирепявам от глад, така че този интервал ми пасва добре. Храненето оставих в периода от 17:00 до 22:00 защото така гладния интервал покрива времето, прекарано в сън, и времето, прекарано на работното място - все време през което рядко се сещам за ядене, а умът ми е зает с други дейности, та отпадането на необходимостта да мисли и за храна е добре дошло. Започнах във вторник, 17 Май, като последното ми ядене беше към 21:00 в понеделник. В 09:30, събота, 21 Май, се претеглих и установих, че тежа 116 килограма. Или 2 килограма по-малко за четири дни IF-19/5. Естествено трябва да отдадем дължимото и на физическото натоварване, което се изразява в ходене пеш всеки ден, средно по 5 километра, със скорост около 5кмч - тоест нищо особено, направо заседнал начин на живот. Толкова се изненадах от резултата, че се претеглих около 5 пъти в рамките на час, чак не ми се вярваше, че е вярно. Ама кантара всеки път удряше 116. Факт. При мен хранителния режим работи. Въпреки, че всеки ден точно в пет омитах по два пакета бейкролс със сол. После вкъщи вечерях стабилно с вкусните манджи на Зори. През цялото време си мислех, че няма начин с такова плюскане, па било то и само вечер от 1700 до 2200, да не надебелея, вместо да отслабна. Обаче... ей на.

Защо работи?! Ще ми е трудно да обясня в един блогпост, а и не съм толкова начетен по въпроса, за това просто ще ви дам няколко линка, които обясняват нещата. Първо споменатия вече сайт на Bert Herring и неговата система Fast-5, от където може да си свалите и безплатната му книга за режима 19/5. После задължително прегледайте сайта на Martin Brekhan, особено ако тренирате редовно или сте спортист - www.leangains.com - той е отделил много време и усилия да изследва и изпробва различни IF системи и ефекта им в комбинация с физически тренировки. Мисля, че снимките на Мартин говорят повече от всичко което може да се изпише и изчете по въпроса... Специално искам да насоча вниманието ви към статията му Top Ten Fasting Myths Debunked в която дава отговор на най-разпространените заблуди относно глада, като например, че лишаването от храна, макар и за кратки периоди от време, забавя метаболизма и води до трупане на мазнини (и килограми), понеже организма влизал в режим "оцеляване при глад"... или пък, че гладуването ще накара организма ви да започне да топи мускулна маса, за да оцелее.. Все неща, които се чуват всеки път, когато "експерти" говорят за хранителен режим. Струва си да се прочете. По въпроса за физическите натоварвания, IF режима, и дали и за кого е от полза и за кого би бил безполезен и вреден, добра дискусия има във форума на SpiderSport с доста авторитетното включване на Милко Георгиев, сигурно човека с най-много опит и познания в областта на физическата подготовка и храненето в България. Това са само няколко линка. Ако ви заинтригуват, можете да потърсите още, а в дискусията на SpiderSport има още доста препратки към писания по темата.

Аз мога да говоря само за моя опит с IF, който както виждате не е голям, но пък е въодушевяващ - два килограма за четири дни. И ми понася леко, нямам усещането, че се насилвам, че се въздържам, че правя някаква жертва или се лишавам от нещо. Напротив - през деня се усещам доста по-бодър и по-концентриран в работата си, по-свеж и по-спокоен. Ще видим как ще се развият нещата. За сега оставам на 19/5, очаквайте още впечатления и резултати.