Все повече компании изискват от партньорите си да използват електронни сертификати за подписване на електронната кореспонденция помежду им. Особено компаниите от ИТ сектора. Ако работите с такива компании, препоръчвам ви да използвате услугите на CACert - организацията предлага безплатно издаване и поддържане на x509 сертификати, подходящи за целта. Разбира се - ако партньорите ви са ОК с издадени от тях сертификати, защото различните компании имат различни изисквания. Някои са склонни да приемат и самоподписани, издадени от самите вас, сертификати. Всъщност реално погледнато няма особена разлика дали сертификата сте си го генерирали сам, или ви е издаден от CACert - и в двата случая има равни гаранции за това, че имейла, подписан с този сертификат, е изпратен наистина от вас. Така че просто ги попитайте и ако нямат проблем сертификата ви да е самоподписан, генерирайте си го сам с OpenSSL, става с пет извиквания на openssl в конзолата. Ако ви се струва сложно и не ви се чете man-а на командата, използвайте този елементарен скрипт, който спретнах за собствена употреба: gcx509. Той ще ви зададе няколко въпроса, чиито отговори са му необходими за генерирането на сертификатите и ще ви генерира персонален ключ, публичен сертификат (който да раздадете на кореспондентите си) и pfx файл, който да импортирате в програмите, които ще използват сертификата ви за подписване на комуникациите ви.

Говори се, че дори на народните представители в българското Народно Събрание, е бил раздаден некоректен текст на търговското споразумение - уж за да бъдат запознати с него. Ако това е вярно - представлява открит опит за измама и подвеждане на законодателната власт и би трябвало да се намерят отговорните и да се разследва умишлено ли са изготвили и разпространили грешен текст сред депутатите, или са го направили от глупост - и в двата случая е невъзможно да продължат да работят това което работят за НС, защото ме е страх да си помисля колко закони са приети на база информация подготвена за законодателите от тези глупави||злонамерени хора.

Медиите от своя страна, в стремежа си да представят обективно темата (или в стремежа си да представят пред зрителите своето субективно и предубедено представяне като обективно, защото собствениците им са про-ACTA по силата на икономическия си интерес), организират (уж) дискусии на които дават трибуна на представители на заинтересованите индустрии да изразят своите доводи в полза на споразумението. И тези представители използват даденото им ефирно време много умело, за да размият и омаловажат темата, да изместят дебата, да настроят съсловието на творците и изпълнителите от развлекателната индустрия срещу обществото, което потребява произведения от тях продукт и обратно. И се справят много добре. Най-вече с вдигането на шум в студиото, заглушаването на опонентите и пресичането на всеки опит да се каже нещо смислено по темата. А някои от тях не се притесняват да манипулират зрителите и да подхвърлят откровени лъжи в публичното пространство - като например твърдението, че в България до 90те години на XX век изобщо било нямало закон за защита на авторското право. Техните артистични изпълнения естествено не могат да подведат хората, които разчитат широк кръг от информационни източници и не ограничават зрителното си поле до телевизионния екран. Интернет буквално прелива от информация по темата - разностранна, субективна, обективна, мнения на творци за и против, анализи на прависти-специалисти в авторското право, медийни експерти... Иронията е, че точно тези добре информирани хора представляват публиката, на която разчитат артистите. Хем разчитат на тях, хем се опитват да ги излъжат в очите. Всъщност манипулациите на индустрията зад ACTA, действат най-резултатно сред хората, които разчитат на телевизията/печатните издания като основен и единствен източник на информация - у нас, а и по света, това са предимно хора в третата възраст... поколението, непосредствено преди информационния бум, предизвикан от широкото навлизане на Интернет в живота. Малко или много това е пасивната част на обществото.

Активната част, активните граждани не могат да бъдат подведени и манипулирани. Всъщност това е което обрича на неуспех цялата им кампания. Манипулациите им са прозрачни и очевидни за модерния човек. И го отблъскват, защото никой не обича да бъде лъган и да го правят на глупак. Индустрията на миналото използва средства от миналото, за да манипулира хората на миналото. И да загуби завинаги за своята кауза хората на бъдещето. Защото изречената от телевизионния екран лъжа, бива на секундата разобличена от едно просто търсене в Интернет. Няколко кликвания върху хиперлинкове разкриват опита за манипулация веднага. Безвъзвратно отминало е времето, когато е било достатъчно да кажеш нещо от телевизионния екран, за да бъде то прието за неоспорима истина. Телевизиите и вестниците нямат и половината авторитет, който са имали в миналото. Но бидейки хора на миналото, следвайки модели от миналото и полагайки огромни усилия да спрат бъдещето, поддръжниците на ACTA действат по рецепти от миналото. Единствения резултат, който ще постигнат е че ще си останат в любимото си минало, а Светът ще продължи напред без тях.

Битката е загубена за тях, защото отдавна са загубили контрол върху информацията. Не можеш да лъжеш успешно, ако хората имат възможност лесно и бързо да засекат казаното от теб с други независими източници. Не можеш да манипулираш информираното обществено мнение. Ако не си единствения източник на информация, или ако не контролираш повечето източници на информация, не си в позиция да насочваш общественото внимание накъдето ти е изгодно, за да го отклониш от собствените си тъмни действия.

Всъщност това е за което се борят и ACTA, и PIPA, и SOPA, и INDECT - контрол над информацията. Зад всичките им "добри" намерения и "защитнически" напъни - контрол над информацията. Вероятно някъде в началото на новия век на тези хора им е станало ясно, че са изпуснали положението от контрол. Че вече е много трудно да управляват общественото мнение. И панически започват да се опитват да си го върнат с всички средства.

Само че наистина са много закъснели. За наше щастие и за тяхно нещастие. Ние сме в много по-изгодна позиция от тях. Ние не трябва да се борим тепърва за свободен достъп до информация, защото малко или много - вече го имаме. От нас се иска единствено да го защитим и опазим. И имаме всичко необходимо да го направим. Мозък. И достъп до информация. Иска се само да използваме тези двете и да не се оставяме да ни манипулират.

Част от поредния им опит да спасят паразитното си съществуване, е намерението им да превърнат споделянето в престъпление, споделянето в мръсна дума. Ние трябва да се противопоставим на това. Като издигнем гласа си, като демонстрираме нагледно, че това не е така. И че ние, които вярваме в споделянето, не сме престъпници, че не пием кръвта на творците, както други правят това доста по-добре от нас. Какъв по-добър начин да направим това от един върховния жест на споделяне- да споделим живот? Да споделим кръвта си с непознати в нужда. Да дарим кръв. Не ви призовавам на протест на определено място в определен ден и час. Призовавам ви да отделите час-два от собственото си време и да споделите кръвта си с хората. Когато на вас ви е удобно. Просто го направете. Снимайте се докато го правите, ако искате държейки лист с написана на него вашата позиция срещу АСТА. И изпратете снимката на Боян Юруков, който също ви призовава да го направите, или на мен - jordan.radunchev at gmail. Така ще покажем, че хората против АСТА са нормални, отговорни, загрижени и всъщност работят в полза на обществото - на цялото общество, дори и на тези, които се опитват да прокарат АСТА и да нарушат основните ни права и свободи.

Ще покажем, че споделянето всъщност е един прекрасен жест, който спасява животи - буквално и преносно, директно и индиректно.

Разпространявайте този призив, за да стигне до повече хора. Нека протестираме по начин, който ще допринесе реална полза, освен че ще изрази позицията ни срещу опитите на корпорациите да спрат прогреса и да ни превърнат в неизчерпаем източник на печалби без право на собствено мнение, без право на свободно себеизразяване.

ПУБЛИЧНО ИЗЯВЛЕНИЕ

http://static.thepiratebay.org/legal/sopa.txt

Преди век Томас Едисон регистрира патент за устройтво, което "ще бъде за очите това, което е фонографа за ушите." Нарича устройството си Кинетоскоп. И става не само един от първите, записали видео, но и първият притежател на изключителните права върху движещите се картинки.

Заради патентите на Едисон върху движещите се картинки и тяхната финансовата тежест, по това време е почти невъзможно да се създава кино на източния бряг на Северна Америка. Поради което филмовите студия се преместили в Калифорния и основали това което днес познаваме като Холивуд. Основната причина била, че там патента на Едисон нямал юридическа защита. Реално там нямало и законодателство в областта на авторското право, така че студията можели свободно да използват вече съществуващи текстове, приказки, истории, филми, и да правят свои филми по тях. Както например постъпили Дисни, когато направили Фантазия - едно от най-хитовите им заглавия за всички времена.

На практика цялата тази индустрия, която днес се оплаква от загуба на контрол върху интелектуалните права, е основана върху нарушаването и заобикалянето на интелектуалните права. Те са използвали (или ако трябва да си послужим с техните термини - "ограбили" са) интелектуалния продукт на други хора без да платят за него. Направили са го, за да натрупат огромни печалби. Днес всички те са преуспели и повечето филмови студия са в списъка Fortune 500 - сред най-богатите компании в света. Постигнали са всичко това, тъй като са имали възможността да използват безвъзмездно чужд интелектуален продукт. И днес те държат правата върху това което другите създават. Ако вие искате да публикувате нещо, трябва да се съобразите с правилата им. Правилата, които те са създали, заобикаляйки съществуващите правила на други хора.

Причината днес те да се оплакват от "пиратите" е проста. Ние правим същото като тях. Ние заобикаляме правилата, които те са създали, и създаваме свои собствени. Ние разрушаваме техния монопол, като предлагаме на хората нещо по-ефективно. Ние даваме възможност на хората да общуват пряко един с друг, заобикаляйки посредниците, които в някои случаи заграбват повече от 107% от печалбата - да, всъщност артистите си плащат, за да работят за тях. Всичко е заради конкуренцията, която представляваме ние. Ние доказахме, че самото съществуване на посредници като тях е ненужно в наши дни. Ние сме просто по-добри от тях в разпространението на интелектуални продукти.

Иронията в цялата ситуация е, че нашите нови правила, са всъщност много подобни на основополагащите идеи върху които самия съюз на Съединетите Американските Щати е изграден. Ние защитаваме свободата на речта. Ние гледаме на всички хора като на равнопоставени. Ние вярваме, че цялото общество, а не някакъв елит трябва да управлява нацията. Ние вярваме, че законите трябва да се създават в полза на обществото, а не в защита на богатите корпорации.

The Pirate Bay е истинска международна общност. Членовете на нашият екип са пръснати по цялото земно кълбо - с изключение на САЩ. Нашите корени са шведски, и наш шведски приятел ни каза следното: думата SOPA на шведски означава "боклук". Думата PIPA на шведски значи "тръба". Това, разбира се, не е само просто съвпадение. Те искат да превърнат Интернет в еднопосочна тръба, на която Те владеят горния край, изливайки боклук надолу по нея върху всички нас, подчинените им потребители. Но общественото мнение по този въпрос е ясно. Питайте когото и да е на улицата и ще откриете, че никой нежелае да бъде тъпкан с боклуци. Отговорът на въроса защо американското правителство иска американските граждани да бъдат тъпкани с боклуци е извън границите на нашето въображение, но ние се надяваме, че вие ще ги спрете преди всички ние да бъдем удавени в боклук.

SOPA не може да направи нищо, за да спре TPB. В най-лошия случай ще се пренесем от домейна .org към някой от хилядите други домейни които вече използваме. Държавите, които блокират достъпа до TPB, Китай и Саудитска Арабия например, блокират хиляди адреси, които водят до нашия сайт. И успяват ли наистина да спрат достъпа на гражданите си до The Pirate Bay? Ами не.

За да се реши "проблема с пиратството" трябва да стигнем до самия първопричинител на проблема. Развлекателната индустрия твърди, че създава "култура", но всъщност това което наистина правят е да продават на надути цени плюшени куклички превръщайки единадесет годишни момиченца в анорексички. Или като ги принуждава да работят във фабриките за куклички практически без никакво заплащане, или като ги залива с филмчета и телевизионни шоута, които ги карат да се мислят за невероятно дебели.

Във великолепната компютърна игра на Сид Майърс Цивилизация вие можете да построите Чудесата на Света. Едно от най-мощните е Холивуд. С него вие можете да контролирате културата и медиите по Света. Рупърт Мърдок беше доволен от компанията си MySpace и не виждаше никакъв проблем с пиратското съдържание в сайтовете на потребителите там. До като MySpace не фалира. Сега той нарича Google най-големия източник на пиратско съдържание на Света - просто защото им завижда. Той би искал да задържи контрола над умовете на хората само за себе си, а със сигурност Google и Wikipedia представляват много по-обективен и предпочитан източник на информация от Fox News.

Някои от детайлите (години, дати) вероятно са грешно посочени в това публично изявление. Причината за това е, че в момента достъпът до Wikipedia е затруднен. Под натиска на нашите банкрутиращи конкуренти. Извиняваме се за това.

THE PIRATE BAY, (K)2012

И един ден, когато отстраним всяка възможност заплахи като SOPA да станат действащи закони, защото този ден ще дойде, не се съмнявам, та когато това се случи, ще се огледаме и ще открием с горчивина, че Интернет, който така пламенно защитаваме, си е отишъл, останал е в миналото, и всичко което имаме е един огромен Фейсгугъл... В който Зукърбърг, Пейдж и Брин решават кое е добро за всички... ще победим в битката, но ще сме загубили войната... защото увлечени в битката, изобщо сме изгубили от поглед истинското бойно поле, на което се водят истински важните военни действия.

Аз имам само няколко въпроса, върху които искам смирено да помоля громителите на опиума за народите да вземат отношение, демонстрирайки ни още веднъж интелектуалната си мощ, бляскавия си ум и богатия си речник.

Според тях как би се изказал господин Чарлз Дарвин по въпросите на Ин Витро оплождането? Какво е отношението на еволюционната теория за произхода на видовете към противозачатъчните средства? Как в естествения отбор на видовете се вписват ваксините и имунизациите. Какво е отношението на еволюционната теория към сурогатното майчинство? Поправете ме ако греша, но едно от основните положения в тази теория не е ли, че "дефектните" представители на вида не се възпроизвеждат, за да не предадат на поколението си дефектите и така да предизвикат регрес и отмиране на целия вид? Преди да ми скочат, нека уточня- като православен християнин не споделям тези идеи, моя възглед за произхода на видовете и на видимия и невидимия свят е доста по-различен и бих казал - по-хуманен от този на Дарвин и последователите му. Та интересно ми е да послушам/почета разсъжденията на въпросните "компетентни" по всичко персони върху тези въпроси. Да не би да се окаже, че Еволюцията и теориите на Дарвин са пълна глупост и опиум за народите, също като човеконенавистническата и злокобна християнска религия, понеже отричат правото на човека да се възпроизвежда в случаите когато самата Природа му е отнела това право..

Но не мислете, че се чувствам неудачник и 2011 е нулева година за мен... Всъщност постигнахме много заедно със Зорничка. Най-голямото постижение- от май 2011 живеем в собствено жилище (е почти, следващите 20 години ще го изплащаме). Да ви кажа удоволствието от "свиването" собствено гнездо е несравнимо с никое друго удоволствие. Естествено, че е свързано с купища досадни ангажименти, като намиране на майстор (и в последствие управлението на най-перфекционисткия, но и най-бавно работещия майстор на света), търсене на плочки за две бани (и транспортирането им от Бургас до София, понеже тук не се намериха подходящи), взимане на съдбовни решения относно цвета на стените (и почти нервни кризи, покрай съмненията дали това са правилните цветове, след като вече всичко е боядисано), паркета (и епичната двудневна битка по поставянето му покрай колони, в стаи на които единия ъгъл е всъщност огромен полукръг от прозорци, а останалите стени са всичко друго но не и успоредни), после титанично чистене (което все пак решихме да обявим за окончателно приключило месец по-късно), после пренасяне (и живот в кашони, докато се появят първите шкафове и гардероби), после вълнения около кухнята (и фонтана при опита да вържем водата сами с последвало леко наводнение), едномесечното очакване на спалната мебелировка (и голямата гардеробна катастрофа, когато се опитах сам да вдигна полусглобения гардероб), усещането, че живеем в къщата на Биг Брадър (докато се появят щорите)... и прочие и прочие (като например транспортиране на пиано от Бургас до София). Но всичко вече е минало... И напълно компенсирано от усещането, че си си вкъщи, когато се събудиш сутрин! Че ДВАМАТА сте си вкъщи! Вече няма "у нас в Пловдив", "у нас в Бургас" и "у нас в квартирата". Има само едно "у нас" - у дома, вкъщи.

Това е голямото постижение за 2011. Всичко това нямаше да е възможно без Зорничка. Такива постижения обикновено се постигат и са най-сладки, когато има с кой да споделиш усилията и удовлетворението след тях. За 2012 няма да правя планове. Само ще си пожелая да сме здрави, да са здрави и всички близки хора. Всичко останало е бонус, екстра. Каквото дойде - добре дошло. Щом сме двама, страшно няма. И помнете - винаги всичко се нареджда за добре, дори и ако в момента ви се струва, че всичко е грозно и безнадеждно, дори и ако полагате усилия да объркате нещата. Въпреки всичко - всичко се нарежда за добре.

riker, бидейки Asus Eee PC 901, има един недостатък - глупаво разположен десен Shift. На нормалните десктоп (и лаптоп) клавиатури, десния Shift се намира от ляво на клавиша за движение нагоре, точно до клавиша за / и ?. И понеже сте свикнали да си е там, а той не е, когато имате нужда от него, натискате по навик клавиша, който е на неговото място и минавате на горния ред, и става весело ако не забележите веднага - тогава продължавате да си пишете на горния ред и да правите текста си на качамак. Защото на клавиатурата на Eee PC на мястото на десния Shift e сложен именно клавиша за придвижване нагоре. Много неприятно. Но добрите хора по света са намерили лек. Ето инструкцията как да върнете клавишите по местата им: How to move the right Shift key.

Освен неудачно разположения Shift, мен лично винаги ме е дразнил Caps Lock клавиша. Не виждам някаква реална нужда от него. Напълно излишен за мен. Деактивирането му (или превръщането му в трети Ctrl||Shift) е лесна работа, още няколко реда xmodmap в скрипта за Shift-а и живота е песен - без Caps и с правилно разположени стрелки и shift-ове, си мислите вие...

Не и ако ползвате xfce4, повече от една клавиатурна подредба и аплета xfce4-xkb-plugin за управление на подредбите. Тогава можете да загубите цял ден, както направих аз, за да си блъскате блъските защо нещо толкова елементарно не сработва: xmodmap си върши работата, Caps Lock бива ликвидиран, десния Shift бива поставен на мястото му... за около десетина минути... след това Caps "оживява", а shift-а и стрелката си разменят отново местата, все едно никога не си ги местил. Направо магия...

Оказва се, че аплета за управление на подредбите, въпросния xfce4-xkb-plugin, има прекрасното свойство да ПРЕЗАПИСВА активната конфигурация на клавиатурата с оригиналната системна на всеки десетина минути. Разбирай - вие си променяте разположението на клавишите и функциите им, а той след десетина минути възстановява старите настройки, все едно вие нищо не сте правили. Защо и кому е нужно това?! Неизвестно... Но е факт.

След като вече открих причинителя на мистерията, беше лесно да я разреша. Премахнах аплета. Допълнителната клавиатурна подредба за БДС кирилица и настройката на левия Win клавиш да превключва между US и BG, реализирах по добрия стар начин с помощта на setxkbmap. Просто добавих един ред и за него в спкрипта за разместване на shift-а и стрелката. А за визуална индикация коя е активната подредба на клавиатурата използвам fbxkb. Чиста работа. Единствения недостатък на това решение - езика се сменя за цялата система, тоест не мога в различните програми да ползвам различни подредби едновременно - ако я сменя в едната, сменям я за всички останали. Но мога да живея с това и ми се струва приемлива цена за удоволствието да имам нормално разположен Shift и деактивиран Caps Lock.

А скрипта, който прави всички гореописани чудеса с клавиатурата на riker, можете да свалите от тук: setupkbd.sh - добавя БДС кирилица, настройва левия Win да сменя езиците, убива Caps Lock (ако искате може и да го направи ctrl) и сменя местата на R_Shift/Up и Down/Right. Запишете го в ~/bin, направете го изпълним, и го добавете към списъка Application Autostart на xfce4 (Settings -> Sessions and Startup), за да се изпълнява при зареждане на графичната среда.

Започвате с подготвяне и форматиране на дял върху usb пръчката - следващите няколко стъпки ще унищожат всички данни, които имате записани на флашката, ако ги изпълните! Не съм пробвал, но мисля, че е възможно Ако искате да запазите данните на флашката трябва да пропуснете първите три стъпки в fdisk, да изпълните само четвъртата и петата, да пропуснете форматирането на пръчката с mkdosfs, и да продължите нататък по стъпките. Така би трябвало да можете да запазите каквото имате записано на флашката и да я използвате и като инсталационна за Debian GNU/Linux. Ако някой го пробва - да се обади става ли. Излишно е сигурно да ви казвам, че от тук надолу трябва да замествате /dev/sdb с устройството, което представлява USB пръчката на вашата система, ако е различно, обаче вече го направих. Пускате fdisk:

# fdisk /dev/sdb

1. Натискате d, за да изтриете всички дялове на пръчката.
2. Натискате n и съгласявате се с предложените от fdisk стойности за новия дял.
3. Натискате t и въвеждате 6, за да дефинирате дяла като vfat 16.
4. Натискате a, за да маркирате дяла като bootable.
5. Натискате w, което write промените по дяловете и exit от fdisk.

# mkdosfs -F16 /dev/sdb1

# apt-get install syslinux
# dd if=/usr/lib/syslinux/mbr.bin of=/dev/sdb

# mount /dev/sdb1 /mnt
# mkdir /mnt/syslinux
# cd /mnt/syslinux
# wget http://ftp.bg.debian.org/debian/dists/unstable/main/installer-i386/current/images/hd-media/initrd.gz
# wget http://ftp.bg.debian.org/debian/dists/unstable/main/installer-i386/current/images/hd-media/vmlinuz
# wget http://cdimage.debian.org/cdimage/unofficial/non-free/cd-including-firmware/6.0.3/i386/iso-cd/firmware-6.0.3-i386-netinst.iso

# wget -i dni_urls

# nano /mnt/syslinux/syslinux.cfg

default vmlinuz
append initrd=initrd.gz ramdisk_size=12000 root=/dev/ram rw

# cd
# umount /mnt
# syslinux -d /syslinux /dev/sdb1

Nice, а? :D Повече за gtkdialog може да прочетете на code.google.com страницата им, а най-добре е и от там да си свалите сорса, понеже там е последната версия.

Един слот от рекламната площ (2см/2см) ще бъде разигран на томбола между всички, които ми пишат имейл, че искат да участват в томболата до 24:00 часа на 30.11.2011. На този слот ще поставя безплатно стикер с QR код предоставен от изтегления участник. Адреса на който да пишете е: jordan.radunchev в джимейл - в subject-а пишете, че имейла е за riker томболата, в тялото на мейла оставете името си и линка, който възнамерявате да промотирате на riker. На 1 декември ще пусна тук списъка на всички, които са заявили участие и ще изтегля един от тях на случаен принцип. Ако има само един участник - печели служебно :)

UPDATE: Ми няма нито един участник, поради което и никой не печели :)

В какво се състои работата... Продава се рекламна площ с, хм..., благотворителна цел. Площа е ситуирана на капака на нетбука ми - Asus EeePC 901 и следователно е мобилна :) Цялата площ е 280 квадрадтни сантиметра, 20cm/14cm. Продава се на парчета минимум по 4 квадрадни сантиметра. Цената е 0.50 лева на квадратен сантиметър, или едно парче е две левчета. На закупената площ можете да поставите свой стикер, който ще стои там за вечни времена (ако се скъса или износи, ще трябва да ми дадете нов). Идеята е Riker (така се казва асуса) да си плати поне част от цената, като по този начин ще "спонсорирате" мен, ако ви харесва това което споделям с вас тук и в другия ми блог В другите новини... :)

Всъщност изобщо не очаквам и два лева приход от това "начинание", но пък не пречи да пробвам и звучи куриозно. Обаче известни хора като Димитър Цонев или Събина биха били в състояние да "избият" някаква част от стойността на лаптопите си :))

„Българска работа (конгрес, културно тържество, състезание, обществено предприятие и пр.), това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои.“

Но само с притеснение и констатации няма да побутнем общественото развитие напред. То е добиче неразбрано и трябва пряко въздействие върху гърбината му. В условията на демокрация това става по два начина - чрез упражняване правото на глас в избори, и чрез упражняване на постоянен граждански натиск върху избраните.

Спокойно, не се притеснявайте. Няма да правя дълбок анализ на изборите - не съм политически наблюдател или шеф на социологическа агенция, а прост гражданин с избирателни права. Ще споделя моето лично мнение отново. На 14 юни 2011 споделих със света мнението си за Стефан Софиянски и кандидатурата му за софийски кмет. Оказа се, че ми е много бедна фантазията, а Софиянски е много по-изпечен играч, от колкото аз мога да си представя. Успя да прецака десния избор не само в София, но и в цялата страна. Естествено не без съдействието на лидери с инфантилно мислене и детински представи за политика в лицето на Мартин Димитров и Румен Христов. Силно се надявам техните действия да са плод на глупост и политическа некадърност, защото другия вариант е да са плод на тънки сметки за прецакване на десния избирател и в такъв случай жална им майка на привържениците на СДС. Другата ми прогноза, че ще ни пуснат нови мюрета, по които да изгърмим на халос гласовете си, уви, се сбъдна твърде точно. Но то пък не трябва да си пророк, за да го предвидиш, достатъчно е да имаш поне половин мозък в главата. Говоря за Витков. "Явлението" Витков. Никакво явление не е, не се оставяйте да ви убеждават, че е. Неговия "успех" се обяснява много по-просто от колкото ни го обясняват разни социолози и политици. Витков не привлече гласовете на недоволните от системата, не обра "наказателен" вот. Витков обра гласовете на мързеливите. На интелигентни хора, на млади и активни хора, които обаче ги мързи да проучат опциите преди да направят избора си. Отговорното гласувате изисква да отделиш време, за да се запознаеш с кандидатури, платформи, програми, политическо минало, личностни профили и партийната подкрепа на кандидатите, които се състезават за гласа ти. Досадна работа. Не може да се конкурира с излизане в петък вечер, нали? И тук влиза Витков - той не те кара да мислиш. Той казва - аре да им го пуснем в цепката. Ауу... колко свежо. Казва ти - заеби ги, покажи им среден. Прееби системата. Колко лесно. Мамка им на политиците, хайде да си гледаме купона. Ето това е същността на "явлението" - отказ от мислене, пътят на най-малкото усилие, защо да се тормозим с избиране, като можем да си гледаме купона? Гласувай за Витков... и заеби. Всички приказки за недоволство и отвращение от политиката и политиците са празни приказки за оправдаване на мързела. Ако си недоволен и отвратен - запряташ ръкави и променяш нещата, така че да станат задоволителни и приемливи за теб. Не ги заебаваш. Ако ти капе кранчето на чешмата, не го заебаваш, а го оправяш. Ако ти се спука гума на колата, не пукаш и останалите три и не караш по джанти, защото си отвратен от пукнатата гума и искаш да накажеш колата си. Нали? Толкова за Витков и за всички мюрета като него. С две думи казано - ако ни мързи да избираме и да се отнасяме отговорно към нещата, които определят качеството на живота ни, ако винаги избираме най-лесния и най-мързелив път, никога няма да постигнем някакво подобрение. Факт.

Разните мюрета, политически играчи, откровени законодателствуващи некадърници и демократи с милиционерско мислене, ни поставиха отново в ситуацията от предишните президентски избори. Да избираме между две неприемливи кандидатури. Голяма част от хората ще откажат да избират. Ще оправдаят отказа си с принципи. Но една не малка част осъзнават, че има значение кой ще стане президент и това ще влияе пряко върху качеството им на живот през следващите пет до десет години. И не биха искали да поверят бъдещето си на избора на другите. Те ще гласуват. Аз също ще гласувам, въпреки че нито Калфин, нито Плевнелиев е приемлив президент за мен. Ще обясня защо. В неделя няма да гласувам за Калфин или за Плевнелиев. В неделя ще гласувам за президент, който има правомощията да определя част от състава на Конституционния съд. Дали ще се казва Калфин или Плевнелиев за мен има значение само до толкова, до колкото един от двамата ще ми гарантира, че КС няма да играе по свирката на изпълнителната власт, а ще бъде това, което трябва да бъде - коректив на действията й, пазител на конституционните ми права. КС в момента е последната институция, не овладяна от милиционерския щурм на ГЭРБ и семейните приятели на Цветанов. И държа да остане така. Всички сме свидетели как ГЭРБ организира тези избори, какъв изборен кодекс прие и какъв е резултата от прилагането на този изборен кодекс. А помните ли, че все пак изборния кодекс не бе приет във вида в който ГЭРБ го предложи? Помните ли, че намесата на съда предотврати това, предотвратявайки по този начин още по-голяма катастрофа и щета върху демократичния изборен процес? Ами представете си сега, че ГЭРБ чрез президента си подчини и съдебната власт изцяло. След две години има парламентарни избори. Давате ли си сметка ТЕ как ще бъдат проведени, ако и трите власти се окажат в ръцете на Борисов? Ако няма кой да ограничава и обуздава желанието му за победа на всяка цена. Огледайте се днес - виждате как ГЭРБ прави избори, те и сега не се свенят да действат милиционерски. А ако имат и съд, който да прикрива и омаловажава действията им? Не мисля, че тогава ще има изобщо смисъл от парламентарни избори след две години. Не искам да нося отговорност, че съм го допуснал. Ще поверя президентския пост на Калфин, за да имам гаранция, че това няма да се случи. Има ситуации в които "съединението прави силата" не е добър водещ мотив, когато "разделяй и владей" е по-правилния курс на действие в дългосрочен план. Единственото разумно възражение срещу тази позиция е - а какво правим ако БСП дойде на власт след две години? Първо, не мисля че това е вероятно с оглед на демонстрираните от народа политически предпочитания на тези избори. Второ - две години са много време, през което ние като граждани имаме възможност да повлияем на работата на властта и политическите сили в посока, която е добра за нас, ако действаме като гражданско общество. От нас зависи как се упражнява властта, която сме предоставили на тези хора. Президент от противоположна политическа сила ще ни гарантира свобода и възможност да го направим по най-добрия начин, така че след две години на имаме условия за провеждане на свободни и по-честни избори, което пък ще ни гарантира запазване на демокрацията. Не вярвам, че Плевнелиев е в състояние да действа и упражнява правомощията си независимо от Бойко Борисов. Не вярвам, че дори той лично да има такива намерения, ще го оставят да бъде независим - чухме какви са разбиранията на Борисов за независимостта на президентската институция. Това е моят мотив в неделя да упражня правото си на глас в полза на Ивайло Калфин.

Важното е да осъзнаем, че като избиратели и съгласно Конституцията, ние имаме върховната власт в тая държава. Следователно имаме върховната отговорност как се управлява тая държава. А тази отговорност не се изчерпва с пускането на бюлетина веднъж на четири-пет години. Тя е перманентна. И ни задължава да упражняваме властта си всеки ден, не само в изборните такива. Идеята не е да гласуваме за президент в неделя и да го оставим да си прави каквото си поиска за пет години, а ние да си псуваме тихо под носа. Идеята е всеки ден през тия пет години да му се държи сметка как упражнява властта, която е поел от наше име. Важно е да го осъзнаем. И да гласуваме.

lynx -dump http://rezultati.cik2009.bg/protocols/rik_32/list.html | less

lynx -dump http://rezultati.cik2009.bg/protocols/rik_32/list.html | awk '/sik_/ { print $2}'

lynx -dump http://rezultati.cik2009.bg/protocols/rik_32/list.html | awk '/sik_/ { print $2 }' | wget -i -

• Стъпка 1. Кое е устройството, което управлява записвачката ни? Питаме wodim, той знае:

# wodim -devices
wodim: Overview of accessible drives (1 found) :
-----------------------------------------------------------------------------------
0 dev='/dev/sg1' rwrw-- : 'HL-DT-ST' 'CD-RW GCE-8400B'
-----------------------------------------------------------------------------------


• Стъпка 2. Печем ISO образа върху диска в устройството. Е не ние, а wodim:

# wodim -v -dao speed=4 dev=/dev/sg1 ~/ISO/debian.iso

# mkisofs -r -o album_wedding_001.iso ~/Pictures/wedding_001

Преди време споделих тук как с помощта на googleCL да свалите всички снимки споделени в публичен албум от потребител на Picasa. Чудно, обаче е малко неудобно, ако искате да свалите ВСИЧКИ публични албуми на даден потребител. Трябва нещо, което като му посочите името на потребителя, да минава по всичките му публични албуми и да сваля снимките от тях. googleCL има функция за листване на албумите:

google picasa --owner USERNAME list-albums --fields title

#!/bin/bash

# Download all (public) Picasa albums for a User
# requires two parameters - username and target directory for downloaded pics

IFS='
'

ALBUMS=(`google picasa --owner $1 list-albums --fields title`)

for i in ${ALBUMS[*]}; do
google picasa get --title $i --owner $1 $2
done

getallpics.sh USERNAME DIRNAME

И да не забравите: трябва да се съобразявате с лиценза на снимките, определен от собственика на албума. Това че той е решил да ги направи публично достъпни изобщо не означава, че се е отказал от правата си върху тях!

В ръководството на ДСБ няма глупави хора. Там много добре знаят, че в страната СДС има значително по-голяма членска маса от ДСБ. И че в едни предварителни избори техния кандидат за президент няма шанс срещу този на СДС. Въпрос на проста аритметика, която даже глупавите могат да сметнат. Защо тогава не само участват в предварителни избори, но и държат на тях? Защото демокрацията е избор. Да дадеш на хората право на избор и да уважиш техния избор. За това. Заради този основен демократичен принцип. Въпреки, че знаят какъв ще бъде резултата, те отидоха на избори и дадоха на хората възможност да упражнят правото си. Но това не е достатъчно. Трябва и да се съобразят с направения от хората избор и да го отстояват, ако се налага. Което и правят. Въпреки, че другата страна очевидно няма намерение да спази договореностите, както личи от действията й. Въпреки, че другата страна с лекота отхвърли избора на хората, направен на тези предварителни избори. Което ясно показва псевдодемократичната им физиономия. И доказва, че на времето решението на Костов и хората около него да напуснат тази партия е било много правилно.

Та за това. Защото са демократи, ДСБ не трябва да плюят на избора на хората, а трябва да му се подчинят. В името на демокрацията. СДС и лично Мартин Димитров плюха на нея. Което си е тяхно право... право на демокрацията пък е да се отрече от тях.

Както сполучливо се е изразил Рос - "One might call it the screen equivalent of doing auto-login with X." - това е конзолния еквивалент на автоматично логване в графична среда. Първата стъпка е скрипт, който стартира detached сесия на screen - запишете го като /usr/local/sbin/screen-sessions:

#!/bin/sh

for user in "$@"; do
su $user -c 'screen -dm'
done

USERS="username"

PATH=/sbin:/usr/local/sbin:/usr/sbin:/bin:/usr/local/bin:/usr/bin

DESC="Startup screen sessions at boot"
NAME=screen-sessions
DAEMON=/usr/local/sbin/$NAME

# Read configuration variable file if it is present
[ -r /etc/default/$NAME ] && . /etc/default/$NAME
DAEMON_ARGS="$USERS"

#update-rc.d screen-sessions defaults

Чудесно - сега screen ще се стартира още със зареждането на системата. Остава да го конфигурираме да пуска нужните ни програми автоматично. За което трябва да пипнем конфигурациония му файл .screenrc в /home директорията на съответния потребител. Можете да дръпнете този, който използвам аз от тук: .screenrc, но ако имате свой, просто добавете в него нещо като следното:

screen bash
screen -t newsbeuter 1 newsbeuter
screen -t finch 2 finch
screen -t mutt 3 mutt

screen [-flag] [window name] [window number] [program to run in window]

Това е всичко. Сега няма да е необходимо да отваряте ssh сесия до сървъра си и тогава тепърва да стартирате screen - той ще е там и ще чака да изпълните просто:

screen -dr

$passtab -g gmail.com

$passtab -p gmail.com

Форматирана таблица със случайни данни. От вас се иска да запомните само от кой ред и коя колона колко знака и в коя посока да вземете. Хубавото на това нещо е, че дори някой да получи табличката, няма как да знае кои знаци сте използвали. Което значи, че можете и да си я отпечатате на хартия. И ако gmail реши да ви принуждава да сменяте паролата си периодично - просто избирате друга начална точка от таблицата за новата си парола. Можете да създадете такива отделни таблички с пароли за всичките си акаунти, или поне за по-важните от тях. Така няма да ви се налага да използвате една и съща парола за всички и да рискувате да ви хакнат.

ВАЖНО: Пазете seed файловете! Без тях не може да генерирате таблиците! Добра идея е да ги архивирате и да ги запазите на няколко различни места. Не се притеснявайте, че някой може да ги открадне - и да ги открадне, едва ли ще му свършат работа :)

Най-добре би било ако сървъра ни уведомява за готовите торенти с SMS - днес почти никъде не се разделяме с мобилните си телефони. Модерните мобилни оператори предлагат една малко известна услуга наречена "имейл към SMS": всеки абонат има имейл адрес от вида GSMNOMER@OPERATOR.NET, който препраща всеки получен имейл като кратко текстово съобщение до телефона на абоната. Аз съм абонат на Мтел, ако отидете на сайта им, ще намерите точни инструкции как да активирате тази услуга и кой е адреса ви. Предполагам, но не съм проверявал, че и останалите оператори предлагат такава услуга. Инструкциите тук би трябвало да работят независимо от оператора, Така че активирайте своята услуга при оператора си, регистрирайте си gmail акаунт ако нямате, и да продължаваме.

Понеже ще изпращаме имейли, трябва да инсталираме и настроим MUA (Mail User Agent) - звучи притеснително, нали? Но няма място за притеснение, няма да влизаме в детайли как е устроена и как работи пощенската система в Linux. Просто ще инсталираме Heirloom Mailx:

#sudo apt-get install heirloom-mailx

# config file for mailx
# save as /etc/nail.rc

set smtp=smtp.gmail.com:587
set smtp-use-starttls
set ssl-verify=ignore
set ssl-auth=login
set smtp-auth-user=username@gmail.com
set smtp-auth-password=yourpassword

#!/bin/bash

echo "$@: Done" | mailx 35988888888@sms.mtel.net

system.method.set_key = event.download.finished,notifyme_sms,"execute=/home/rtorrent/bin/mailer,$d.get_name="

Следващото, което ще направим - с помощта на newsbeuter, най-страхотния feed reader за Линукс, ще се абонирате за rss feed-а на любимия си торент тракер и ще направим така, щото торентите с новите серии от любимия ви телевизионен сериал да се зареждат автоматично за сваляне в rtorrent. Вие просто ще получите SMS когато серията е свалена и готова за гледане :) Найс, а?

Първо инсталираме един Debian на стареца. Само базова инсталация, плюс ssh сървър, защото в края на упражнението ще го захвърлим в някой шкаф без клавиатура/монитор и ще се свързваме с него само по Мрежата, когато се налага да го администрираме. Нищо особено по инсталацията на ОС, освен едно - във файла /etc/ssh/sshd_config разрешете свързването с публичен ключ: намерете опцията PubkeyAuthentication и се убедете, че срещу нея пише yes. Инсталирайте rtorrent, screen, mediatomb (сървъра, който ще стриймва медията към клиентите) и ethtool (ще ни трябва за конфигуриране на мрежовата карта):

#apt-get install rtorrent screen mediatomb ethtool

Понеже медия центъра ще изпълнява ролята на сървър, трябва да гарантираме, че клиентите могат да го намерят винаги на един и същи адрес. Следователно - конфигурираме мрежовия му интерфейс със статичен IP адрес, като записваме следното във файла /etc/network/interfaces:

# The primary network interface
allow-hotplug eth0
iface eth0 inet static
address 192.168.1.11
netmask 255.255.255.0
gateway 192.168.1.1
up sleep 5; ethtool -s eth0 autoneg off speed 100 duplex full

Създайте потребител rtorrent и го добавете в групата sudo, защото по подразбиране отдалеченото свързване към системата като root е забранено и ще ни трябва начин да изпълняваме административни задачи като нормален потребител на системата:

#adduser rtorrent sudo

Следващото нещо, което трябва да направим е да настроим системата да пуска rtorrent при стартиране на системата. На сайта на програмата има скрипт за целта. Но той не работи с последните версии на Debian, защото формата на стартовите скриптове в тях е променен - изисква се точно определена заглавна част. Работещ стартов скрипт свалете от тук: rtorrent и го запише в директорията /etc/init.d/ след което изпълнете (като root):

#chmod +x /etc/init.d/rtorrent
#update-rc.d rtorrent defaults

Остава само да намерим начин да подаваме torrent файловете към медия центъра, за да може той да ги сваля. Това ще направим с един елементарен bash скрипт, записан на лаптопа или десктоп компютъра, който ползваме. Ще го добавим за изпълнение в crontab и всичко, което трябва правим след това е просто да записваме торент файловете в определена директория, която нашия скрипт ще проверява и ако намери там торент файл, ще го ъплоудва в /home/rtorrent/Watch на медия центъра. Ето скрипта:

#!/bin/bash

_base="/home/yrad/watch"
_dfiles="${_base}/*.torrent"

for f in $_dfiles
do
if scp -B $f rtorrent@192.168.1.11:~/Watch then
rm -f $f
fi
done

0-59/10 * * * * /home/yrad/bin/rtupload

Това е всичко приятели. Сега можете да сваляте филми на домашния си медия център и да сийдвате за останалите потребители, без да се налага да оставяте домашния си компютъра работещ, или да прекъсвате даунлоада (и ъплоуда) когато взимате лаптопа си с вас през деня. Медия центъра ви ще стои онлайн постоянно и когато се приберете вечер - филмите ще ви чакат :)