< HomePage
   <- Дневника

Архив за Юли, 2010

Четвъртък, 1 Юли 2010

Един от символите на 90-те на миналия век - стикерите на "охранителни" компании по витрините на търговски обекти и заведения. Помните ли ги? СиК, ВИС-2, Клуб 777... Ако нямаш стикер има висока вероятност да понесеш "щета", ако го имаш - можеш да си спокоен, "щетите" ще заобикалят твоя обект. Много просто. Посещават те "агенти" на съответния застраховател и те "убеждават" да се възползваш от техните услуги. Ако се колебаеш още същата нощ "агентите" онагледяват с някое паве колко беззащитна е витрината ти без съответния стикер. Ако си много колеблив и нерешителен и това не ти помогне да вземеш правилното решение - "аргументите" стават по-сериозни. И така докато разбереш, че не можеш без стикер. Тогава си плащаш, лепваш го и вече нямаш грижи. Общо взето нещата се свеждаха до това да платиш на съответните хора, за да те пазят от... самите себе си. Колкото по-бързо схванеш, толкова по-безболезнено е. Бизнес.

Е, ако сте забравили или просто сте били твърде малки, за да помните - имате възможност да преживеете абсурда ОТНОВО. Не, не се възраждат мутренските групировки от миналото. Изгряват НОВИ на хоризонта. Без бригади от "вратове" и "борци", които да предлагат "услугите" им на търговци и собственици на заведения. Тази задача е поета от Министерството на културата. Държавни служители обикалят по търговските обекти и "стимулират" бизнесмените да сключват договори с правилните хора, за да бъдат оставени на спокойствие да правят бизнеса си и да внасят данъци. Ако не - чакат ги абсурдни административни перипетии, загубени нерви, време и пари - ресурси, които могат да употребят далеч по-смислено и полезно и за себе си и за държавата. Ако искат да си ги спестят - просто плащат едни пари на едни хора и получават един стикер, да си го лепнат на витрината и да бъдат оставени на мира. Звучи ли ви познато?! Звучи ли ви много деведесетарски? Добре дошли в България през 2010 година на XXI век. Ето го и стикера:

profon sticker

И все пак не съм съвсем прав - има развитие спрямо 90-те. Ако тогава беше достатъчно да имаш само един стикер на само една "охранителна" компания, за да си осигуриш спокойна бизнес среда, днес не е така. Не е достатъчно да платиш на една организация. Трябва да платиш на ДВЕ - над този стикер има още един, който за съжаление не излезе добре на снимката - на Музикаутор. За сега са две организации... Няма никаква пречка да се появи трета... четвърта... пета... И собственика на караваната за кафе на ъгъла ще е ДЛЪЖЕН да плати на ВСЯКА една от тях и да се облепи със съответните стикери. Иначе ще го посетят хората на ДИРЕКЦИЯ АВТОРСКО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА при Министерство на културата. И ще дава отчет защо така лишава добрите хора от тези организации от техните приходи. Защо?

Бележка: Стикера на снимката е сниман на входа на Била в Бургас. Някой да ме поправи ако греша, но аз не си спомням някога изобщо да съм чувал каквато и да е музика в магазините на Била България. Никога. Нито веднъж, а посещавам обектите им в София поне веднъж седмично. Но това не трябва да ги възпира да си ПЛАТЯТ, за да са спокойни. Иначе... проверки, актове, протоколи, а как се доказва, че не пускаш музика?!... така че - пускаш, не пускаш музика - плати си, да ти е мирна главата.

[ Коментари: 7 / Добави коментар ]
Коментари

Здравей,

Профон, Музикаутор, Филмаутор и т.н. са организации за колективно управление на права - авторски, както и т. нар. "сродни" (напр. право на артиста-изпълнител, на продуцента на звукозаписи, на филмови продукции и т.н.). Ако в обекта се пуска музика на CD или DVD, то могат да дойдат и от Профон и от Филмаутор и да търсят отчисления, които са в сферата на ниска двуцифрена сума за годишна база. Тези организации защитават не само наши, но и чужди носители на права. Отделно не може да има по 10 от всяка, а само по една. Без да им адвокатствам, но такова е законодателството - при това не само у нас, а и по света.

Написа Emil A. Georgiev (email) (www) на 02-Jul-2010 14:04


Здравей,

Благодаря ти за коментара и пояснението. Не знам защо си останал с впечатление, че нямам представа какво е Профон и с какво се занимават, но не е така. Много добре са ми известни и те и другите организации за колективно представителство или там както са избрали да се наричат. Изложеното от теб звучи направо благородно - да ги разпрегръщаш и разцелуваш добрите хора от Профон. Само да беше цялата истина по въпроса.Има доста неизяснени неща. Като например интересния въпрос какво се случва с "отчисленията" след като влязат по сметката на Профон. Каква част от тях Профон задържа за собствени нужди и каква част, ако изобщо някаква, се изплаща на автори, продуценти и изпълнители, каква част влиза в държавния фонд "Култура", защото ако не ме лъже паметта и такава част трябва да има? Наскоро имаше протести на български изпълнители, че реално не са получили и стотинка от тези организации... Друг въпрос - защо собственици на заведения са привиквани по РДВР-та и им е търсена сметка имат ли договор с Профон и ако нямат, защо нямат и кога ще подпишат?! Не е ли редно Профон да предявява исковете си към предполагаеми нарушители и да ги защитава по надлежния ред - в съда?! И още един въпрос - защо да не може да има педесет подобни организации? Не знам някъде да има ограничение. И аз и ти можем да регистрираме подобно дружество, да намерим десетина изпълнителя, композитора и прочие, да подпишем с тях и на тази база да пратим държавата да натиска бизнесмени да ни правят отчисления. Какво ще ни спре?

Написа yradunchev на 02-Jul-2010 15:40


И само за сведение, за да не заблудим читателите все пак - "отчисленията" далеч не са "в сферата на ниска двуцифрена сума". Например заведение с 51 места и категория три звезди дължи 430 лева. Скромна двуцифрена сума? Това е за едно кръчме тип "капанче" на плажната ивица в морски курорт с десет маси. Повече от половината заведения в България влизат в тази категория. А ако имаш билярдна маса или дори джага в заведението - "отчислението", което дължиш автоматично се умножава по ТРИ - отиваме на 1300 лева. И това са само задълженията към ПРОФОН. Отделно дължи и на Музикаутор.

Написа yradunchev на 02-Jul-2010 15:51


http://www.blitz.bg/news/article/79015

Така действа Профон - по-точно така действа дъжавата в лицето на ГДБОП в полза на Профон. Това не е нормално според мен. Нормално е Профон да защити в съда претенциите си към нарушителите. В нормален процес.

Написа yradunchev на 02-Jul-2010 16:55


Дааам, доста педерастки организации, и ако вземат по 300-400 лв от всяка дупка , а отделно си представи колко смъкват от един МОЛ например, веднъж чарджат за общите части и отделно за всеки обект. Междудругото в търговски обект не можеш да слушаш радио "витоша" например -пак трябва да цакаш.........

Написа Mike на 26-Dec-2010 00:32


Здравей Йордан,

наминавам отново към твоя блог, защото видях в своя тракер, че ми е донесъл малко трафик - благодаря -)!

Сега, нещо принципно: аз мисля, че ние с тебе не сме на съвсем различни позиции по отношение на съществуващия режим на управление на интелектуалната собственост, и в частност на авторското право. Бих повторил: моята позиция не е да адвокатсвам на въпросните организации. За добро или за зло такъв е законът. Още повече той в голямата си част е такъв, защото България е поела задължения по международни договори (Berne Convention, TRIPS и т.н.). Има куп инициативи за промяна на това статукво, некои от които дори в рамките установени от самото него, напр. Creative Commons. Нея виждам поддържаме и двамата.

Иначе по темата. Аз мисля, че когато музика се пуска с комерсиална цел, сиреч едно заведение пуска "готина" музика, за да привлича клиентела, то е в реда на нещата да си плати за това. Същото важи и за заведенията с музика на живо, в които се препяват чужди песни. Сега проверих тарифите на Профон и Музикаутор и се оказва, че информацията ми не е съвсем актуална. Поувеличили са ги. Дали са "справедливи" е отделен въпрос. В края на краищата никой не принуждава заведенията да пускат музика, нали така? Един задружен бойкот може и да попромени нещата, кой знае.

Според ЗАПСП, преди разпределението на приходите 20 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Националния фонд "Култура".

Натиска извршван от РПУ-та може да се обясни с административно-правната компетенция на Министерството на културата.

Де юре всеки може да създаде организация по смисъла на член 40 от ЗАПСП. Но при кого биха отишли авторите? Предпологам при онзи, който им обещае най-високи възнаграждения. По-алтруистично настроените автори и сега имат възможност да не ползват услугите на такива дружества -).

По третата и може би на-важната тема, демек какво става с парите, съм напълно съгласен с тебе. Според Устава на Музикаутор, на пример, разпределението от приходите се извършва според т. нар. "Правила за разпределение". Странно, но не успях да ги гугълна на прима виста, за да видиме какво пише вътре. Изобщо, тези дружества не могат да бъдат набедени като особено прозрачнии и това е жалко, защото работи против тях и тяхната законова отговорност.

Поздрави и весели празници!

Написа Emil A. Georgiev (email) (www) на 26-Dec-2010 12:04


Аз не твърдя, че авторите и изпълнителите не трябва да получават справедливо възнаграждение за труда си. Твърдя, че в момента, така както е уредена тази материя - те НЕ получават такова. Сам казваш, че изобщо никой не знае нито колко приходи имат тези организации, нито каква част от тях стига до авторите/изпълнителите. Смятай тогава за каква справедливост говорим... Заради - познай - точно тези организации за "колективно" управление.

Де юре изобщо няма значение кои автори и дали изобщо някакви автори ще подпишат с регистрираната от нас организация по чл.40 от ЗАПСП. И това ти е ясно. Важното е да имаме регистрация. От там нататък всички да ДЛЪЖНИ да ни правят отчисления. И това ти е ясно. И МВР и МК ще са длъжни да оказват натиск върху всички в наша полза. Това също ти е ясно. Това е големия проблем на сегашното уреждане на тая материя. Не е в полза нито на авторите/изпълнителите, нито на слушателите.

Весели празници :) И дано новата година е успешна за всички ни!

Написа yradunchev на 26-Dec-2010 12:56


Петък, 2 Юли 2010

Във връзка с повдигнатите отново искания на разни организации да се направят промени в съответното законодателство, които да задължат производители, вносители и търговци да правят отчисления от продажната цена на празни носители за данни (видео и аудио касети, компакт дискове и DVD), копирни машини, принтери, тонер касети за тях, цифрови и аналогови записващи устройства (в това число и компютърни конфигурации), като компенсация срещу ЕВЕНТУАЛНОТО използване на преждеизброените обекти за неоторизирано възпроизвеждане, копиране, тиражирне и разпостранение на съдържание защитено от ЗАСП, искам да направя следната декларация:

Настоявам държавата да ми изплати полагащата ми се еднократна помощ за новородени близнаци в размер на 3600 (три хиляди и шестотин) български лева (според действащите наредби към юли 2010)! Вярно, че нямам (все още) деца, но заедно с по-добрата ми половинка имаме всички технически дадености и реквизити, следователно ЕВЕНТУАЛНО мога да имам. Така че - ако обичате... чакам си парите.

[ Добави коментар ]
Събота, 3 Юли 2010

Ето един много lame скрипт, който използва curl и perl, за да скъси дълъг интернет адрес през is.gd:

#!/bin/bash
echo $(
curl -s http://is.gd/api.php?longurl=\
$(echo "$@" | perl -MURI::Escape -lne 'print uri_escape($_)')
)

Кръстил съм го isgd. Подаваме му дълъг интернет адрес като аргумент:

isgd http://yordan.radunchev.com/diary/archive.php/2010-07-03

и получаваме в отговор:

http://is.gd/ddOFk

което е скъсения вариант на нашия дълъг адрес.

Знам, че не е шедьовър, но ми върши добра работа, когато искам да туитна линк към някой интересен пост в нечий блог, прочетен през newsbeuter в конзолата, използвайки конзолен туитър като bash.tw, без да ми се налага да използвам графична среда и браузър за целта.

[ Добави коментар ]
Петък, 9 Юли 2010

По бензиностанции, кафенета, молове и паркове цъфнаха отворени WiFi hot-spots които ви предлагат свободен достъп до Интернет. Всичкото това е много хубаво, но да използвате такива точки за достъп, които не предлагат никакво криптиране на данните, си е направо лудост. То е все едно да се изправите върху пейката в парка и да изкрещите паролата си за достъп до фейсбук пред всички разхождащи се наоколо. Всеки, свързан с отворената безжична мрежа, може да ви "чуе" и да си води бележки какво и с кого комуникирате. А не е задължително да сте толкова открити с непознатите в парка.

Достатъчно е да имате достъп до ssh сървър през който да насочите целия трафик от вас към Мрежата. Тъй като връзката между вас и сървъра се осъществява по ssh протокол, тя е криптирана и неразбираема за съседите ви в отворената безжична мрежа на парка. Важно уточнение - криптирана е само връзката между вас и ssh сървъра! Който може да е ваш собствен, може да е чужд, за чието ползване плащате. Втората опция не е предмет на това писание.

И така предполага се, че имате домашен ssh сървър (просто един Debian десктоп в домашната ви мрежа, който е почти постоянно включен). Предполага се, че ползвате нетбук или лаптоп с Линукс операционна система. Методът работи и с Уиндоус клиенти, но, понеже се старая да не окуражавам използването на затворен софтуер и ОС, този вариант също не е предмет на това писание.

Отворете терминал и изпълнете:

ssh -D 6969 -fN user@serveraddress.dyndns.org

Като естествено замените user с вашето потребителско име (ще ви бъде поискана и паролата за него), с което сте регистрирани на домашния си ssh сървър, чиито адрес е serveraddress.dyndns.org. Ако връзката с него е възможна (не ви е спрял тока вкъщи, или доставчика ви не ви е спрял Интернета) вече имате отворен крипитран и защитен от чужди погледи "тунел" помежду си.

Следващата стъпка е да настроите браузъра си да прекарва всички връзки с Интернет през този тунел.

За Firefox: Edit -> Preferences -> Advanced tab кликате върху Settings срещу "Configure how Firefox connects to the internet". Избирате Manual proxy configuration и въвеждате localhost в полето SOCKS Host, а за порт въвеждате 6969 - порта, който сте дали на ssh. Сега всички заявки за сайтове Firefox ще отправя криптирани до вашия ssh сървър, а той ще тегли съдържанието на сайтовете от Интернет, ще го криптира и ще го връща на браузъра. Остава само още една дупка за запушване - Firefox все още пита за адресите на сайтовете, които искате да посетите, в чист некриптиран текст - "вика", така че околните все още "чуват" кои сайтове посещавате, макар и да не са в състояние да "чуват" за какво си говорите с тях. За да "запушим" устата на бъбривия браузър, отваряме в него адреса about:config и намираме там настройката network.proxy.socks_remote_dns, задаваме й стойност TRUE и това е всичко приятели! Сега никой от околните няма представа кои сайтове посещавате и какво правите в тях.

За Google Chrome: в Google Chrome Options -> Under the Hood -> Network -> Change Proxy settings -> маркирайте Manual Proxy Configuration и в Socks host въведете localhost, за порт запишете 6969. Това е. За съжаление няма лесен начин да прекараме DNS заявките на Google Chrome през ssh връзката. Поради което ви препоръчвам когато сте навън да използвате Firefox.

Важното е, когато не използвате ssh тунел, да връщате настройките на браузъра си на Direct connect...

По този начин можете за защитите трафика и на други програми, които могат да бъдат настроени да използват socks прокси.

Успех, и не забравяйте - правете само безопасен секс, ако ще го правите с непроверени и случайни партньори: нахлузете си socks-чето преди отпочнете забавата :)

[ Коментари: 2 / Добави коментар ]
Коментари

На http://www.dnstunnel.de/ е описано как да маскирате ssh тунела си, така че околните да не могат да разберат дали и кога използвате ssh тунел за връзката си.

Интересно четиво е и Tunnel Everything на адрес http://www.plenz.com/tunnel-everything - за това как може да пекарате през ssh тунел всякакви протоколи и комуникации...

Написа yradunchev на 09-Jul-2010 22:25


за да оптимизирме връзката е добре да компресираме трафика към ssh сървъра:

ssh -D 6969 -fNC user@serveraddress.dyndns.org

Написа yradunchev на 10-Jul-2010 07:39


Сряда, 21 Юли 2010

The Luddites were a social movement of British textile artisans in the nineteenth century who protested – often by destroying mechanized looms – against the changes produced by the Industrial Revolution, which they felt was leaving them without work and changing their way of life. -- Wikipedia

На български специално за българските чиновници от старата школа, за които руският език е основен, а българският - втори, и които са едни от главните герои на днешната история:

Лудизмът е социално движение, разпространено сред британските текстилни занаятчии през 19 век, които протестират - често чрез разрушаване на механизираните тъкачни станове - срещу промените предизвикани от Индустриалната Революция, които според тях ги оставят без препитание и променят начина им на живот.

С две думи и много опростено казано: лудитите са хора, които чувстват технологичния прогрес и напредък като заплаха. Понеже не желаят да се променят в крак с него. Понеже не го разбират. И най-важното (поради неразбирането им и нежеланието им да се променят): понеже прогресът ги прави излишни и ги вади от играта. Лудитите се опитвали да спрат прогреса и да попречат на технологичното развитие. Буквално: с камъни и дървье, както би казал поета. Атакували фабриките и цеховете и разрушавали машините. По този начин се надявали да завъртят колелото на историята назад, което както знаем, не може да стане (да използваме метафори близки до манталитета на държавния чиновник от старата школа). От гледна точка на съвременния човек тези лудити изглеждат смешни и малко луди. Действията им определено са налудни и противоречащи на здравия (от XXI век!) разум. Останали са в Историята като пример за войнстваща назадничавост, водеща до безсмислени (и безплодни) актове на насилие.

За съжаление - хората обичат да повтарят Историята, забравяйки че когато Историята се повтаря, това най-често става под формата на фарс, независимо дали това е било намерението им или не.

И така - XXI век. В разгара сме на нова революция, ако не по-голяма, то поне от ранга на Индустриалната Революция на XIX век. Нови технологии променят Света и начина по който ние взаимодействаме помежду си и със заобикалящата ни среда. Днешните механизирани тъкачни станове "тъкат" нишки от битове и байтове, местят ги, пренареждат ги и ги превръщат в различни обекти, които да ни служат и да повишават качеството на живота ни. И понеже говорим за Революция, а не за Еволюция, технологиите понякога изпреварват развитието в другите сфери на социалния живот, влизайки по този начин в противоречие с установени норми и модели на поведение. Тези противоречия лесно се изглаждат и преодоляват, ако разглеждаме нормите и моделите именно като норми и модели, изградени и развили се във времето като необходима форма за уреждане на определени взаимоотношения, които от своя страна са плод на моментното ниво на наука и технологии. А не като свещени крави и религиозни догми, които са установени от Сътворението на Света и не подлежат на промяна и усъвършенстване. И ако технологиите, на които се крепи Света, се променят, а това променя взаимоотношенията, то следва и нормите и моделите да се променят, за да отразяват развитието. Нормите и моделите да се променят, за да отразят развитието на взаимоотношенията, предизвикано от технологиите. Не случайно се повтарям. Наблягам. Направо натъртвам. Не е възможно да спрем развитието на технологиите, само и само за да ги задържим в рамките на нормите и моделите, когато те са остарели и не съответстват вече на технологичното ни развитие. Защото ако процедирахме така през целия си исторически път на разумни същества, то сигурно още щяхме да обитаваме пещери и да търкаме две влажни клечки в опит да си запалим огън. Мисля, че това е ясно и очевидно за всеки мислещ индивид.

И все пак... Сред нас има представители на една индустрия, които се държат като съвременни лудити. За разлика от текстилните занаятчии от XIX век обаче, днешните лудити не произвеждат нищо. Тяхната индустрия е чисто паразитен придатък, който е възникнал и просъществувал по модел, пълен аналог на биологичното явление симбиоза - паразитен организъм се прикрепя към организъм-гостоприемник и си осигурява всичко необходимо за съществуването си от него. Тези хора са изградили и поддържат качеството на живота си върху продукта на чуждия труд, като добавят към него никакво полезно качество или количество. Всичко това е било възможно при определено ниво на технологично и социално развитие на обществото и дори е играло положителна роля в живота му в определен период от време. Обществото обаче, движено от технологиите, се развива. И технологиите му предлагат нови начини да задоволи своите нужди. Начини, които правят излишни някои взаимоотношения и обезсмислят съществуването на цели индустрии. Също както текстилния механизиран стан е направил излишни дребните домашни тъкачни манифактури с техните ръчни, неефективни дървени станове. И също като дребните британски текстилни занаятчии, представителите на тази остаряла и излишна индустрия се вдигат с камъни и дървье срещу прогреса и новите технологии, в опит да ги спрат, ограничат, върнат назад, унищожат. За да оцелее паразитния им начин на живот. Готови са на всичко. Дори на актове на безсмислено и безплодно насилие - както стана ясно от последните им действия спрямо една онлайн библиотека. Добре е обаче да прочетат Историята и да се опитат да не я повтарят. Ако не искат след стотина години потомците да ги сочат като пример за налудничаво и безумно поведение. Добре е да потърсят начин да оправдаят съществуването си съобразно новите условия и взаимоотношения, които технологичния прогрес установява в съвременното общество. Защото обществото ще изхвърли от пътя си всичко което го задържа и дърпа назад в развитието му - както е правило винаги в миналото, когато някой или нещо е заставало срещу прогреса.

За кого се отнася всичко написано до тук? Коя е индустрията на съвременните лудити? Говоря за индустрията на "праводържателите". На паразитите, които може и да са били полезни на един по-ранен етап във взаимоотношенията творци-публика, но които в съвременните условия стават все по-излишни и които са във все по-голяма и по-голяма тежест както за творците, така и за публиката, със своите все по-неоснователни претенции и постоянния си стремеж да си докарват печалба от труда на творците, като ограничават изкуствено достъпа на публиката до сътвореното, създават ненужни, неоправдани и изкуствени прегради между творци и публика и се опитват да ги настройват едни срещу други в своя полза и изгода.

Скъпи мои лудити - няма да успеете. Обречени сте на провал и изчезване. Без значение колко и как ще лудувате. Историята не е на ваша страна - не повтаряйте грешки от миналото. Прогреса просто ще ви смачка, без дори да ви забележи. Факт. Не се опитвайте да му сложите спирачки, само защото застрашава начина ви на живот. Единствения шанс който имате е да влезете в крак с него, да намерите начин да се вместите в новите модели и взаимоотношения и то така, че да оправдаете съществуването си и да станете полезни за обществото. Ако не го направите - обречени сте. Няма как да пренесете миналото в бъдещето. Всъщност има - като се превърнете в два-три абзаца от учебника по история на децата ни. Два-три весели анекдотични абзаца... Защото рано или късно, в края на краищата, мъдрите ще се намъдруват и времето на лудите ще свърши...

[ Коментари: 3 / Добави коментар ]
Коментари

Предизвикан отговор на интервюто взето от Дарик радио с Георги Дамянов, директор на дирекция „Авторско право" в Министерството на културата... И безумните идеи изказани публично в него, които идеи не са родени в главата на г-н Дамянов, който е просто един чиновник, а са му били написани на листче от представителите на "индустрията", за да ги изчете по радиото...

Написа yradunchev (email) (www) на 21-Jul-2010 09:14


Ahoy! Поздравявам те за силния текст! Yarr!

Написа Марин Поповски (email) (www) на 23-Jul-2010 01:58


аналогията с лудитите е силна, но неточна. Днешните лудити за разлика от историческите не са някакви бунтуващи се нещастници от низините, днешните са облечени с власт и пишат закони и притежават репресивен апарат!
Последния пасаж-обръщение към тях е напълно безсмислен, защото те не изживяват действията си като бунт, а като защита на нормалното и са напълно унифицирани винтчета на безличната машина за пъддържане на стутус-кво - то. Четете "Голем иска да живее" преведен от Иван Попов.

Написа Атанас П. Славов (email) (www) на 08-Aug-2010 18:51


Понеделник, 26 Юли 2010

Все още не навсякъде имаме свободен достъп до Интернет. Например на някои плажове, които все още не са бетонирани, урбанизирани и "облагородени" с поне пет плажни бара, кафене и нощен клуб... тоест на хубавите плажове. Понякога обаче, след прозвъняване на служебния джиесем на пожар, ни се налага спешно да установим връзка с някой закъсал сървър или десктоп, и докато се припичаме на някой такъв плаж да свършим нещо неотложно, набързо така, както сме си в отпуск и заслужена почивка, нали. Решението с gprs модем от мобилния оператор не ми допада, защото наличието на такъв би обезсмислило каквато и да е почивка отмах. Няма да има никаква основателна причина (или извинение) да не свършиш това, или онова, докато си далеч от офиса. Границата между спешното и това което може да чака ще се размие тутакси. Нали за това са ти го дали тоя модем, а?!!

И все пак понякога наистина възникват ситуации, при които намесата е задължителна и най-вече ситуации при които предпочитам сам да свърша работата, вместо да оставя нещата на друг, който може да не познава проблема така отблизо както мен. Тогава в ролята на модем влиза мобилния телефон. Ето как да използвате Мтел като ISP през джиесема си.

Свържете слушалката си с нетбука посредством USB кабел. Можете да осъществите връзката между двете и през блутут, но аз предпочитам кабел. Така че тук описвам ситуацията при използване на кабел. Моят апарат е Nokia Xpressmusic и при включване към компютър през USB ми дава възможност да избера вида на връзката - дали ще ползвам телефона като mass storage, дали за Image или Media transfer. Или в режим "PC Suite" - тоест за свързване към PC софтуера на Нокия. Това е режима, който ни трябва, въпреки че нямаме инсталиран този софтуер на компютъра - ако изберете някой от другите режими, няма да стане работата. Така че избираме "PC Suite". Ако апарата ви е друга марка, вероятно начина на свързване към компютър ще е различен. Експериментирайте.

След като сме свързали апарата с компютъра, в конзолата изпълняваме dmesg. Търсим името на новосвързаното устройство. Ще видите резултат подобен на този:

[ 6500.264319] usb 5-4: new high speed USB device using ehci_hcd and address 8
[ 6500.397352] usb 5-4: configuration #1 chosen from 1 choice
[ 6500.398513] cdc_acm 5-4:1.1: ttyACM0: USB ACM device
[ 6500.399807] usb 5-4: bad CDC descriptors
[ 6500.399837] usb 5-4: bad CDC descriptors
[ 6500.402960] usb 5-4: New USB device found, idVendor=0421, idProduct=022a
[ 6500.402971] usb 5-4: New USB device strings: Mfr=1, Product=2, SerialNumber=3
[ 6500.402979] usb 5-4: Product: Nokia 5530 XpressMusic
[ 6500.402985] usb 5-4: Manufacturer: Nokia
[ 6500.402991] usb 5-4: SerialNumber: 35802xxxxxxxxx

интересува ни третия ред, който ни казва, че Нокията е "закачена" като устройство ttyACM0. Името ни трябва, за да създадем файл, наречен mtel в директорията /etc/ppp/peers - този файл ще описва параметрите на ppp връзката. На първият ред на файла записваме пътя до устройството, което представлява нашата Нокия. Ето как изглежда този файл. Не забравяйте първия ред - да съответства на положението на вашия нетбук!

/dev/ttyACM0
connect '/usr/sbin/chat -v -f /etc/ppp/peers/mtel-chat'
defaultroute
noipdefault
usepeerdns
912600
debug
noauth
nopcomp
maxfail 10
lcp-echo-interval 5
lcp-echo-failure 12
holdoff 3
noaccomp noccp nobsdcomp nodeflate nopcomp novj novjccomp
lock
nocrtscts

След като имате вече този файл, направете символична връзка към него в същата директория- с име provider. Командата е: "ln -s /etc/ppp/peers/mtel /etc/ppp/peers/provider" - ако още не сте се усетили, то да ви напомня, че създаването на файла mtel и създаването на символичната връзка към него трябва да извършите с root привилегии, тъй като действието се развива в /etc/ppp/peers директорията.

На втория ред на файла mtel сигурно сте забелязали обръщението към файла /etc/ppp/peers/mtel-chat - този файл все още не съществува, но трябва да го създадем. Ето какво съдържа той:

TIMEOUT         10
ECHO            ON
ABORT           '\nABORT\r'
ABORT           '\nERROR\r'
ABORT           '\nNO ANSWER\r'
ABORT           '\nNO CARRIER\r'
ABORT           '\nNO DIALTONE\r'
ABORT           '\nRINGING\r\n\r\nRINGING\r'
''              \rAT
TIMEOUT         15
OK              ATE1
OK              'AT+cgdcont=1,"IP","inet-gprs.mtel.bg"'
OK              ATD*99#
CONNECT

Това са инструкции към Нокията-модем за осъществяване на връзката с Мтел. Създайте файла и го запишете отново в /etc/ppp/peers. И това е всичко. Сега остава да тествате. Активирането на ppp връзката става с командата pon изпълнена като root. Деактивирането става с командата poff пак като root. Активирайте, пингнете нещо, отворете някой сайт. Деактивирайте. Помнете - тази връзка кърти зъби финансово, така че я използвайте наистина само когато много се налага и няма никаква друга алтернатива.

Ето моя резултат в speedtest през такава връзка: Mtel GPRS. Хич не е добре, но става за аварийни ситуации.

[ Добави коментар ]
Събота, 31 Юли 2010

Тридесет гвардейци за националната гвардейска част търси Бюрото по труда във Видин. Освен ръст от 178-182 см и тегло до 85 кг мъжете не трябва да имат и татуировки и видими белези. Най-важното е да умеят да пазят тайна, тъй като едно от изискванията за службата е поверително. Жени не се приемат, пише в офертата. Те обаче могат да кандидатстват за шофьори на гвардейците, за каквито също има вакантни длъжности. -- в-к Стандарт

Не съм фен на войнствения феминизъм в каквато и да е форма. Личното ми мнение е, че разните активистки силно преиграват и превръщат цялата си кауза в един виц. Обаче горната новина определено не ми направи добро впечатление. Защо жени да не служат в гвардейската част?! Може да са шофьори на гвардейската част, но не може да са гвардейци. Защото са жени ли?! Тъпо. Военните отново демонстрират ограничеността си. Да им опресним паметта: Коя е Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева

Днес в новините - две девойки завели дело срещу МО заради отказа да бъдат приети в Гвардейската част. Както се казва: който каквото си търси, ще си го намери :)

[ Добави коментар ]