< HomePage
   <- Дневника

Архив за Януари, 2011

Вторник, 4 Януари 2011

На 25 Декември 2010 беше първата ми тренировка по програмата C25K - на български "От дивана до петте километра крос". В края на програмата ще съм в състояние да пробягам 5 километра без почивки. Защо реших да бягам? По няколко причини.

Времето си минава и с всяка изминала година физическото ми състояние, което никога не е било на кой знае какво ниво (да не кажа - винаги е било зле, винаги съм бил с наднормено тегло), не става по-добро, а напротив. Остаряването е естествен и неизбежен, необратим процес, но от мен зависи как ще протече. Дали на 60 ще съм жизнено и енергично старче, или мрънкащо и оплакващо се ревматично деденце -зависи от мен и от това как поддържам енегрията си. Енергията трябва да се трупа днес, ако искаш да я имаш утре. През по голямата част от изминалата година ми липсваше енергия и желание за каквато и да била активност, не само физическа. В края на дните имах само едно желание - просто да се изпъна на леглото и да не правя нищо. Не съм бил чак толкова претоварен, но нещата са прости - ако не зареждаш батериите си, а само черпиш от тях, твърде скоро ще ги изчерпиш. Проста истина е, че зареждането не става с бездействие, докато си лежиш на леглото и си ровиш из Интернет. Не. Енергията не се трупа от нищото, а само от енергия - физика, елементарна физика. Акумулаторите на един автомобил се зареждат от движението му. Кинетичната енергия на движението трупа статична енергия, която се превръща в кинетична, която трупа статична, която преминава в кинетична и така нататък и така нататък... Ако прекъснеш процеса - няма натрупване на енергия, ако си лежиш на леглото и бездействаш, няма как да станеш по-енергичен, жизнен и активен. Просто е.

И така - трябва ми активност, нещо което да ме зарежда с енергия. От август тренирам заедно със Зори в Spider Sport и това е прекрасно. Наистина. Точно каквото ми е необходимо - аз не мога да организирам сам тренировката си, не знам кое упражнение е добро за коя част от тялото ми, какви натоварвания са подходящи за състоянието ми и прочие... Никога не съм се занимавал с каквато и да е форма на физическа активност за по-дълъг период от време. За това имам нужда от треньор, от наставник. Мария Николова, нашият персонален треньор, се справя перфектно с мен и моята тотална липса на всякакви двигателни и физически навици и култура, че дори и елементарна координация на движенията понякога. И бавно, но сигурно, физическото ми състояние се подобрява. По-скоро бавно обаче. Защото една тренировка седмично не е достатъчна, независимо колко добър е треньора ти. Седем дена е прекалено дълъг период и дава възможност на тялото ти да позабрави усвоеното и да се отпусне отново. По ред причини не мога да тренирам поне два пъти в седмицата. Време, финанси и т.н. и т.н. Какво да се прави?

Ето тук идва бягането. Бягането е чудо. За него не ти е необходима специална екипировка (освен специалните обувки за бягане - много са важни, убедих се от собствен опит), специално място и време. Трябва ти желание. И може би - партньор - поне за мен е предимство, че Зори бяга до мен, това ме мотивира допълнително, да не говорим колко полезен е нейният опит и знания за бягането. Но и това не е задължително. Чифт обувки стигат. Всеки може да бяга. По всяко време и на всяко място. Бягането е най-лесно достъпното физическо упражнение за поддържане на добра форма. Най-малкото, което човек може да направи за себе си. Но ползата от него е огромна! Като се замисля, едва ли има друга толкова изгодна "инвестиция" - влагаш само половин час на ден, получаваш енергия за цял ден и здраве за цял живот.

И така - на 25 декември врътнах първата си обиколка на квартала. Три километра за половин час. Такава е програмата за първата седмица от c25k - три тридесет минутни тренировки в седмицата, всяка от тях се състои от пет минути бързо ходене за загрявка, после 20 минути редуване на 60сек. бягане с 90сек. ходене и накрая отново 5 минути бързо ходене за сваляне на умората. Честно да си призная - изобщо не очаквах да се справя дори с това нищожно количество бягане - сумарно около 8 минути за цялата тренировка. Бях абсолютно сигурен, че ако не след първата, то след втората минута бягане, ще капна напълно, сърцето ми ще се пръсне, няма да мога да си поема въздух, ще падна на място и Зори едвам ще ме довлачи до вкъщи. Е не стана така. За моя огромна, и, не мога да скрия- приятна, изненада, не умрях. Не само не умрях, ами и се почувствах много добре, макар и наистина доста уморен. Уморен, но доволен, ободрен и с много приповдигнато самочувствие - успях да си изпълня тренировката и да стигна до вкъщи на собствен ход! И силно обнадежден - ще успея, не е невъзможно и непостижимо, аз мога да го направя!

После заваля сняг. Следващото бягане, на 27 декември, беше на закрито, на бягаща пътечка. На пътечка ми се видя доста по-лесно от бягането навън. Наистина в началото малко обърках ритъма на интервалите ходене и бягане, и се наложи да започна отначало, като така малко превиших сумарното време за бягане - с минута, две повече от заложеното. Но по-добре повече от колкото по-малко. На тази втора тренировка тялото ми за пръв път се опита да "протестира", за дето го карам да работи - появи се лека болка под лявото коляно, сякаш съм го усукал. На тази втора тренировка за пръв път бягах с обувки за бягане, на първата бях с обикновени кецове и благодарение на тяхната проста гумена плоска подметка добре набих табаните си и известно време след бягането ги усещах като натъртени. Бягането с обувки за бягане е съвсем, съвсем друга работа! При всяка стъпка, усещаш как обувката "отговаря" на тежестта ти и сякаш те оттласква обратно от пътеката, придържайки при това крака и ходилото ти в правилното положение. Усилието при бягането става доста по-ефективно. И това с най-обикновени адидаски за без пари. Представям си какво е с "истински" обувки за бягане.

Третото бягане беше снощи. По програма между бяганията остава един ден за възстановяване, но... Нова Година, ала-бала... и минаха три дена. За съжаление и тези три дена не бяха достатъчни, за да отшуми болката в лявото коляно. Въпреки че доста намаля. Толкова, че да реша, че мога да бягам, въпреки нея. Малко фастум гел отгоре и хайде... Този път не обърках нищо при засичането на времето за бягане и ходене. Ходенето беше със скорост около 5.5-6кмч, а бягането с 9кмч. Така за тридестетте минути на тренировката успях да покрия три километра и триста метра. Лошото е, че в края, след като слязох от пътечката, болката в коляното беше много по-силна. По време на самата тренировка наистина усещах болка, но не толкова силна, че да ме накара да се откажа. Когато спрях обаче - уау... ето това е болка. Днес сутринта е доста намаляла, но още не мога свободно да свия и вдигна коляното. Но пък от това което чета за бягането, такива болки в коленете не са нещо необичайно дори за професионални бегачи с дълъг стаж. Някъде четох (или от Зори съм чул), че при бягане, всяка стъпка стоварва върху коленете три пъти собственото тегло на бегача... в моя случай това значи, че всяка стъпка е 360 килограма върху коляното ми. Не се учудвам тогава, че ме боли. Учудвам се защо само лявото, а не и дясното... Ще видим, дали ще е достатъчно добре утре за първата тренировка от втората седмица на c25k. Ако не, ще му дам още ден почивка. Но не смятам да спра заради него. Ще трябва да свикне с натоварването. Мисля, че ще успее, въпроса е само да съм постоянен и да не му давам прекалено много почивка, за да му стане ясно, че това от тук нататък ще е работата му.

И така... Да видим дали след два три месеца ще бягам пет километра за половин час, а защо не и по-бързо :)

[ Добави коментар ]
Неделя, 16 Януари 2011

Flattr this

В Бургас имаме компютър с инсталиран на него Ubuntu Dapper. Доста остаряла инсталация. Тъй като нямам опит с тази дистрибуция, порових се из мрежата и се оставих да ме убедят, че ъпгрейда към по-висока версия е парче торта. Ъпдейтнах инсталацията, подмених репозиторитата в sources на apt с тези на по-високата версия и стартирах ъпгрейд на системата. Парче торта - задника ми. Както биха казали северноамериканците. След рестарта нищо не работеше. Чак не ми се изброява. Единствения изход, който ми оставаше - да преинсталирам и то с нормален, истински, стабилен Debian, а не с някакви кекави имитации. Проблема - компютъра е в Бургас, аз съм в София. Трябва да инсталирам отдалечено. За щастие Debian това го може. Има го описано на много места, но май го няма на български.

Първата стъпка е да свалим сорсовете на debian-installer и build-dep:

#apt-get source debian-installer
#apt-get build-dep debian-installer

След това трябва да променим файла ~/debian-installer-xxxxxxxx/build/pkg-lists/netboot/i386.cfg като добавим най-отгоре му:

#include "network-console"

Нуждаем се от preseеd файл от който да тръгне инсталацията. Просто тези няколко реда:

d-i debconf/priority                   select critical
d-i auto-install/enabled               boolean true
d-i netcfg/choose_interface            select eth0
d-i netcfg/disable_dhcp                boolean false
d-i netcfg/get_hostname                string host
d-i netcfg/get_domain                  string host.none
d-i network-console/password           password password
d-i network-console/password-again     password password

Запишете ги във файл и го кръстете preseed.cfg примерно. Не забравяйте да си напишете своята си парола на последните два реда от файла! Копирайте го в /tmp

Сега трябва да редактираме файла ~/debian-installer-xxxxxxxx/build/config/local - ако няма такъв създайте го. В него добавете:

 
PRESEED=/tmp/preseed.cfg

Готови сме да си компилираме собствен debain-install - в директорията ~/debian-installer-xxxxxxxx/build изпълнете:

#fakeroot make rebuild_netboot

В директорията ~/debian-installer-xxxxxxxx/build/dest/netboot/debian-installer/i386/ ще намерим два файла - linux и initrd.gz - тези двата трябва да стигнат до машината която ще инсталираме. Има много начини това да стане. Аз предпочетох трансфер с netcat. На локалната машина пускаме:

cat ~/debian-installer-xxxxxxxx/build/dest/netboot/debian-installer/i386/linux | nc -l -p 22222

А на отдалечената пускаме:

nc 192.168.1.1 22222 | pv -b > linux

Като, разбира се, не използваме 192.168.1.1, а адреса на локалната машина. 'pv -b' ще ни показва как върви трансфера - когато показваните от него цифри спрат да нарастват - готови сме, на локалната машина може да спрете netcat-а и да го пуснете за втория файл. Естествено - на отдалечената също трябва да го стартирате пак, този път за втория файл.

Сега вече ще работим само на отдалечената машина. Преименувайте двата файла, които трансферирахме и ги копирайте в /boot:

#mv linux vmlinuz-2.6.32-5-686-installer
#mv initrd.gz initrd.img-2.6.32-5-686-installer
#cp initrd.img-2.6.32-5-686-installer /boot
#cp vmlinuz-2.6.32-5-686-installer /boot

Трябва да ъпдейтнем boot loader-а на отдалечената машина. Имаме два варианта - или е grub, или е grub2. За grub редактирайте /boot/grub/menu.lst - над всички съществуващи описания на ядра добавете:

title debian installer
        root (hd0,0)
        kernel /boot/debian-installer-vmlinuz rw ramdisk_size=24000 root=/dev/rd/0
        initrd /boot/initrd.img-2.6.32-5-686-installer

а ако е grub2, тогава изпълнете:

#update-grub

Това е. Готови сме. Рестартирайте отдалечената машина, изчакайте около десетина минути и:

#ssh installer@remote.host.ip.address

Паролата е тази, която сте задали в preseed.cfg файла. Хоп - имате достъп до инсталационна конзола за отдалечено инсталиране на Debian. It's a Magic! Нататък си знаете какво да правите - все едно инсталирате компютъра у вас :)

[ Коментари: 1 / Добави коментар ]
Коментари

ако отдалечената машина е във мрежа без dhcp и трябва статично да зададете IP адрес, тогава preseed.cfg файла се променя както следва:

реда:

d-i netcfg/disable_dhcp boolean false

го махаме и вместо него добавяме:

d-i netcfg/disable_dhcp boolean true
d-i netcfg/get_nameservers string 192.168.2.3
d-i netcfg/get_ipaddress string 192.168.2.25
d-i netcfg/get_netmask string 255.255.255.0
d-i netcfg/get_gateway string 192.168.2.1
d-i netcfg/confirm_static boolean true

естествено не използвате 192 адресите, а тези, които сте взели предварително от конфигурацията на отдалечената машина.

Написа yradunchev на 16-Jan-2011 17:52


Сряда, 19 Януари 2011

Flattr this

Нещата пак се въртят около отдалеченото инсталиране на онази машина в Бургас. Всъщност инсталацията приключи, дойде време за "фино" настройване на системата - в кавички, защото по-скоро става въпрос за настройване на автоматично логване в графичната среда, изваждане на някои шорткъти на потребителския десктоп, настройка на клавиатурни подредби, и дори добавяне на няколко букмарка в браузъра, за улеснение на потребителя. Някои от тези задачки се вършат по-лесно и бързо от десктопа на потребителя. Следователно трябва начин да се "закачим" за него. За мен винаги най-лесния начин е бил x11vnc сървър на отдалечената машина и vncviewer на моята. Ето на кратко как става.

Първо на отдалечената машина инсталираме сървъра - #apt-get install x11vnc - след което трябва да го пуснем, и то така, че да "хване" десктопа на потребителя (потребителя ТРЯБВА да е логнат! иначе няма десктоп, който да хващаме!). За целта ни трябва малко магия, защото gdm3 работи малко по-различно от gdm и на x11vnc му трябва помощ за да уцели правилния екран :) Нищо страшно, просто един скрипт, който е нещо като обвивка за стартиране на сървъра, той ще направи необходимото:

#!/bin/bash
fauth="$(ps ax | grep auth | awk '/gdm3/ { print $13 }')"
x11vnc -rfbauth /home/username/.clientpasswd -auth $fauth -display :0 
exit 0 
Записваме го на отдалечената машина с име startx11vnc (в bin директорията на потребителя например). Има само още една задължителна стъпка, която трябва да изпълним преди да пуснем сървъра - да му сложим все пак една парола. Ако сте много параноични, може да го тунелирате през ssh, но аз не усложнявам толкова нещата. Създаването на проста парола за x11vnc става с изпълнението на:

#x11vnc -storepasswd 's3cr3t_Pa55word' /home/username/.clientpasswd 

Вече сме готови, на отдалечената машина изпълняваме - #sudo startx11vnc - и voila! можем да видим десктопа на потребителя и да го настроим както му е удобно. На нашата машина просто изпълняваме - #vncviewer ip.add.re.ss - въвеждаме паролата, която сме сложили на x11vnc сървъра и това е всичко.

[ Добави коментар ]
Неделя, 23 Януари 2011

Flattr this

Как да свалим всички снимки от Picasa web алубм, ако нямаме инсталирана (не искаме да имаме, не можем да имаме) Picasa на компютъра си? Лесно - с googleCL.

  1. Естествено трябва да имате google акаунт!
  2. Инсталираме googleCL: #apt-get install googlecl
  3. После си създаваме папка в която ще сваляме снимките: #mkdir pletki
  4. И вече сме готови да стартираме свалянето:
    #google picasa get --title "pletki" --owner Amelly82 ~/pletki/

Ако използвате googleCL за Picasa за пръв път - ще е необходимо да оторизирате достъпа на googleCL до акаунта си - следвайте инструкциите, които самата програма ви дава и няма да има проблем. С командата, която използвах в примера, ще свалим всички снимки от албума pletki, собственост на потребителя Amelly82 - това е възможно, защото този албум е публично достъпен, ако не беше нямаше да имаме достъп до него и снимките в него. Ако обаче албума не е публичен, но потребителя го е споделил с нас, въпреки че не е публично достъпен, ще можем да свалим снимките, понеже собственика ни е дал достъп. Разбира се, ако искаме да сваляме снимки от собствените си албуми, не е нужно да използваме опцията --owner - само задаваме името на албума и папката в която да се запишат снимките от него.

И това е всичко. Ако ви интересува какво друго можете да правите с googleCL - прочетете докумeнтацията му тук: googleCL wiki.

Не забравяйте, че трябва да се съобразявате с лиценза на снимките, определен от собственика на албума. Това че той е решил да ги направи публично достъпни изобщо не означава, че се е отказал от правата си върху тях!

[ Коментари: 3 / Добави коментар ]
Коментари

не знам що някой още не се е поинтересувал за какво сваляш плетки :)

Написа sdawn (email) на 08-Feb-2011 22:53


ба, кой са интересува какво свалям аз :)

Написа yradunchev на 09-Feb-2011 06:44


Ей братчет обади се бе

Написа Боян Радунчев (email) на 27-Apr-2011 08:16