< HomePage
   <- Дневника

Архив за Май, 2011

Неделя, 1 Май 2011

При преместването, най-тежкия багаж се оказаха... книгите... след пералнята естествено. Близо десетина кашона. След като ги огледахме критично, откъснаха ни се от сърцето няколко странни заглавия, някои от които очевидно случайно попаднали у нас... И така - малко книги за раздаване... Някой ако се интересува, нека остави коментар тук, или ми туитне, или ми фейсбукне... абе като ме видите по улиците - обаждайте се (цитирам Кръстьо от Улицата)...

Освен тези книги, трябва да се оттървем от (почти) пълното течение на списание Егоист. Липсват първите няколко броя. Както и един куп списания "Наш дом". Ако на някого му липсва брой от колекцията... Въпреки че предочитаме да се оттървем от целите купчини наведнъж. Примерно някое заведение би могло да се обзаведе с тях, или фризьорски салон, лекарски кабинет...

Цени няма, щото раздаваме, нали... Но ако ви се прииска да предложите размяна срещу лев-два - няма да се дърпаме ;)

[ Коментари: 2 / Добави коментар ]
Коментари

Трите книжки - малки апартаменти, малки кухни и малки пространства - са запазени вече...

Написа yradunchev на 02-May-2011 11:52


"Наш Дом" беше изхвърлен. Отпада от списъка.

Написа yradunchev на 02-May-2011 15:11


Неделя, 8 Май 2011

Петък, около пет вечерта, квартален магазин „Фантастико“, много народ… То в тия „магазини“ и да няма народ, опашки на касите пак има – така си работят просто, не си дават зор. Докато чакам реда си на една от тези каси, зяпам хората по съседните опашки: какво са купили, как броят стотинки или разгръщат дебелички бали банкноти, от каква височина общуват с жената на касата, силата на гласа с който се обръщат към нея… може да не е възпитано, но е интересно. Може да ви научи на много… мен ме научи…

Та на съседната опашка… възрастна жена, овехтели дрехи, поне дузина натрупани една върху друга, за да си препокрият явно една на друга дупките и зирките, та с общи усилия да предпазят стопанката си от студа. Клин, провиснал на коленете… Но иначе дрехите са си видимо чисти. Самата жена е чистоплътна, косата ѝ е позабъркана, но все пак прибрана в опит за кок от ония кокове задължителни за възрастните жени. Ясен поглед, в очите ѝ дори има усмивка, доволна е явно от покупките. Купила си е най-вече зеленчуци – миналогодишни репички, мърляни марули, дебели, опаковани в найлон, меки краставици и други трудно разпознаваеми вече растителни видове- все боклука, който тия от „Фантастико“ наричат „зеленчук“ и сигурно го взимат от сергиите на кварталните пазарчета за без пари, когато продавачите там искат да се отърват от залежалата стока. Момичето на касата мина всичко през четеца и бодро обяви – 20 лева и 19 стотинки… Жената подаде два ваучера за храна по десет лева всеки. Очевидно предварително беше си направила сметката и беше сложила в количката си толкова стока, колкото може да покрие с тях. Е и двадесет стотинки да додаде. И тук стана каквото стана… Като писна това момиче на касата срещу жената… Ама как така ваучери?! Ама защо не питала предварително дали може?!! Жената мига втрещено и тихо обяснява – ами то нали тук ги приемате, аз съм пазарувала с ваучери тука… Момичето набира – приемали, приемали, ама вече не, от февруари не приемат! Точка! Жената се оправдава, че не е знаела, няма никъде в магазина табелка, бележка поне на входа или пред касите, че не се приемат вече такива ваучери… Момичето обаче си фучи – има, няма, тя защо не била попитала! Да била питала! Жената вече се смалила двойно, опитва се да стане невидима едва ли не… какво ще правим сега? Предлага да отиде да опита да ги преобърне в пари някъде и да се върне – не може! не! не може да чака касиерката! Какво правим?!? Вади жената смачкани дребни банкноти и монети – ето тука имам осем лева… и така някак неохотно хем ги подава на момичето на касата, хем не ѝ се разделя с последните може би пари преди пенсия (почти края на месеца е). Момичето ги грабва и ги хвърля в чекмеджето на касата под насълзения вече поглед на жената… така става вече, така ще се оправят, ще сторнина почти две трети от покупките ѝ и ще ги докара до осем лева… Жената вече съвсем не се вижда от ръба на плота на касата… смачква ваучърите в смущението си и ги натъпква в един от дузината джобове на една от дузината си жилетки… взима си олекналата торбичка с мърлявите повехнали „фантастико“ зеленчуци и почти на бегом излиза от магазина… не е нужно да казвам, че погледа ѝ вече е мътен, няма и следа от усмивки и подобни…

Защо ви разказвам всичко това? За да изкарам „Фантастико“ лоши? Не. Няма нужда да ви манипулирам аз, просто идете на пазар там… За да покажа момичето на касата като безсърдечна кучка? И това не е… тя си има своя си нерадостна история – двеста-двеста и педесет заплата… удръжките за липсите я лапват половината… некултурни клиенти, пияници и откачалки, кавги за ресто и дребни. Тъжна работа. И това не е.

Разказвам го, за да ви покажа какъв безсърдечен задник съм аз.

Бях там, на съседната каса. В джоба си имам поне три карти и достатъчно пари в кеш. Какво ми пречеше да взема ваучерите на жената (аз нямам политика като на „Фантастико“ да не приемам ваучери) и да платя покупките ѝ, да приключа целия театър преди да е започнал? Можех да ѝ спестя унижението. Тя е нечия майка… Но направих ли нещо? Не. Изгледах цирка от край до край. Като най-обикновен средностатистически гъз без сърце.

Аз съм лош човек. Вече е потвърдено…


Бележка под линия: Ако този текст ви изглежда познат, то е защото е писан на 15.02.2008 и може би сте попаднали на него в стария ми блог в wordpress.com, който вече съм зарязал и е време да изтрия. Малкото неща, които ми се иска да запазя от там ще пренеса тук...

[ Добави коментар ]
Вторник, 10 Май 2011

Рестартирах c25k бягането от втората седмица на програмата. Ако си спомняте плановете бяха големи- да бягаме на маратона в Каварна този месец едва ли не... е не стана. Вероятно мога да измисля някакви основателни причини да не се случи, като например, че в Надежда не беше удобно да се бяга, че беше зима и беше заледено, че ме болеше коляното след първите серии... бла-бла-бла... но няма да се оправдавам. Ако човек има желание, никакви неудобства и битовизми не могат да го спрат. Така че днес започвам отново. Този път мисля да ставам всяка сутрин половин час по-рано и да тичам в парка Гео Милев, дето е на десет метра от вкъщи. Днес беше първия път и беше страхотно. По програмата c25k се бяга три пъти седмично с ден почивка между бяганията... Обаче според мен е много важно да си изградиш навика да ставаш рано, да си вързваш връзките и да тичаш. За това смятам да бягам ежедневно по половин час, вместо през ден.

Половин час тичане в парка може да не е много, но е добро начало. Особено за 120 килограмов слон като мен. Алеите в парка са много хубави, дори тъкмо им слагат нова настилка от павенца. Има и пътечки без настилка. А най-хубавото е, че парка има наклон и бягаш ту надолу, ту нагоре :) В 0530 няма много будни хора по алеите, няма и други бегачи, само няколко лабрадора на разходка, които тичат насреща и бутат влажен нос в шепата ти за поздрав :) Харесва ми. Зори каза, че утре иска да я събудя с мен в 0500, за да бяга и тя. Дано успее да стане :)

А и за малко за забравя да се похваля - ходим на и се прибираме от работа пеш! Много е хубаво! Добра половинчасова разходка сутрин за ободряване и вечер за разтоварване от напрежението, натрупано през деня.

[ Коментари: 2 / Добави коментар ]
Коментари

Не съм казала че искам да ставам в 5, защо си интерпретираш разни работи :) В 6 може... Ако взема да си приготвям дрехите от предната вечер, може дори да спестя 1/2 час :)

Написа sdawn (email) (www) на 10-May-2011 10:50


e в 6 тепърва ставане, означава в 7 да тръгнем да бягаме. късничко е...

Написа yradunchev на 10-May-2011 11:16


Вторник, 24 Май 2011

Опитите ми да рестартирам заниманията с бягането отново свършиха с болка в дясното коляно. Причиних си я защото не послушах съветите на Зори, а се направих на мъж и се пробвах да бягам всеки ден, без задължителния за начинаещи ден почивка между бяганията. Но по-сериозната причина е, че съм 118 килограма на 1.78 метра. Тоест - не съм дебел, а нисък. Хехе. И тоя мой нисък ръст е виновен всеки опит за сериозно захващане с бягане да приключва с куцане и инвалидизация за най-малко десет дена. Понеже очевидно не мога да добавя десет-двайсет сантиметра към ръста си, ще се наложи да извадя двайсет-трийсет килограма от теглото си. И тук става сложно. Първо - не обичам лишенията, не обичам хранителните забрани. Второ - не ям месо. Пък всички работещи хранителни режими за регулиране на теглото наблягат много сериозно на мършата. Проблем. И тогава Зори ми каза за IF - Intermittent Fasting. Периодично Гладуване (или Интервално Хранене - зависи от гледната точка :) ), речено на български. А накратко речено: режим на хранене, при който се редуват периоди на пълно въздържание от храна, с периоди през които се приема храна. Продължителността и честотата на периодите на въздържание може да варира според личните предпочитания или според това каква продължителност дава най-добър резултат при конкретния организъм. Най-известните варианти са: ADF (Alternate Day Fasting) при който се редуват 24 часа глад с 24 нормално хранене; Fast-5 при който в рамките на денонощието гладувате 19 часа, а през оставащите 5 се храните нормално, като при каноничната система Fast-5 яденето става в периода от 17:00 до 22:00. При Fast-5 имате свободата да местите пет часовия период в рамките на денонощието, така че да пасне най-добре на начина ви на живот. Под "нормално" хранене се има предвид нормално хранене без забранени храни и без преяждане. И определено не говорим за пет часа тъпчене без прекъсване :) През периода на гладуване се приема вода, кафе и чай без добавки и подсладители (въпреки, че изкуствените подсладители са допустими), диетични газирани напитки. Никакви плодови сокчета, супички и бульончета, газирани напитки и прочие. Глад означава никакъв енергиен внос в организма. Точка.

Аз се спрях на 19/5 режим. Не ми е проблем да не ям през деня, не освирепявам от глад, така че този интервал ми пасва добре. Храненето оставих в периода от 17:00 до 22:00 защото така гладния интервал покрива времето, прекарано в сън, и времето, прекарано на работното място - все време през което рядко се сещам за ядене, а умът ми е зает с други дейности, та отпадането на необходимостта да мисли и за храна е добре дошло. Започнах във вторник, 17 Май, като последното ми ядене беше към 21:00 в понеделник. В 09:30, събота, 21 Май, се претеглих и установих, че тежа 116 килограма. Или 2 килограма по-малко за четири дни IF-19/5. Естествено трябва да отдадем дължимото и на физическото натоварване, което се изразява в ходене пеш всеки ден, средно по 5 километра, със скорост около 5кмч - тоест нищо особено, направо заседнал начин на живот. Толкова се изненадах от резултата, че се претеглих около 5 пъти в рамките на час, чак не ми се вярваше, че е вярно. Ама кантара всеки път удряше 116. Факт. При мен хранителния режим работи. Въпреки, че всеки ден точно в пет омитах по два пакета бейкролс със сол. После вкъщи вечерях стабилно с вкусните манджи на Зори. През цялото време си мислех, че няма начин с такова плюскане, па било то и само вечер от 1700 до 2200, да не надебелея, вместо да отслабна. Обаче... ей на.

Защо работи?! Ще ми е трудно да обясня в един блогпост, а и не съм толкова начетен по въпроса, за това просто ще ви дам няколко линка, които обясняват нещата. Първо споменатия вече сайт на Bert Herring и неговата система Fast-5, от където може да си свалите и безплатната му книга за режима 19/5. После задължително прегледайте сайта на Martin Brekhan, особено ако тренирате редовно или сте спортист - www.leangains.com - той е отделил много време и усилия да изследва и изпробва различни IF системи и ефекта им в комбинация с физически тренировки. Мисля, че снимките на Мартин говорят повече от всичко което може да се изпише и изчете по въпроса... Специално искам да насоча вниманието ви към статията му Top Ten Fasting Myths Debunked в която дава отговор на най-разпространените заблуди относно глада, като например, че лишаването от храна, макар и за кратки периоди от време, забавя метаболизма и води до трупане на мазнини (и килограми), понеже организма влизал в режим "оцеляване при глад"... или пък, че гладуването ще накара организма ви да започне да топи мускулна маса, за да оцелее.. Все неща, които се чуват всеки път, когато "експерти" говорят за хранителен режим. Струва си да се прочете. По въпроса за физическите натоварвания, IF режима, и дали и за кого е от полза и за кого би бил безполезен и вреден, добра дискусия има във форума на SpiderSport с доста авторитетното включване на Милко Георгиев, сигурно човека с най-много опит и познания в областта на физическата подготовка и храненето в България. Това са само няколко линка. Ако ви заинтригуват, можете да потърсите още, а в дискусията на SpiderSport има още доста препратки към писания по темата.

Аз мога да говоря само за моя опит с IF, който както виждате не е голям, но пък е въодушевяващ - два килограма за четири дни. И ми понася леко, нямам усещането, че се насилвам, че се въздържам, че правя някаква жертва или се лишавам от нещо. Напротив - през деня се усещам доста по-бодър и по-концентриран в работата си, по-свеж и по-спокоен. Ще видим как ще се развият нещата. За сега оставам на 19/5, очаквайте още впечатления и резултати.

[ Коментари: 2 / Добави коментар ]
Коментари

Хубави идеи даваш. Не знам дали няма да ти прозвучи смешно, на съм висок 1.94 м., а теглото ми е около сто килограма. На първо четене изглежда сравнително поносимо, обаче си имам отпред...един мехур за трудова слава, както го нарича баща ми. Та този мехур, този мех, винаги ме кара да се чувствам дискомфортно. Честно казано, дори развивам нещо като комплекс относно теглото си. Преди година бях стигнал до възвишения период, в който просто не се оставях на лакомията и свалих до 92 кг., което си е далеч по-добре от 100. :)

Уви, в последно време съм се занемарил толкова, че сега съм 98 кг. и постоянно се чудя как да приложа хранителен режим, който да ми набавя нужните сили, но и да не ме кара да дебелея...за което ще се движа доста, разбира се.

Възхищавам се на хората, които не ядат месо. Наистина. Дори сега потъвам в земята от срам, че толкова искам да го откажа, а толкова не намирам сили.

Успех със свалянето на килограми. Моля, сподели след време как се движиш с теглото, за да взема да намеря мотивация в твое лице и да придам най-сетне по-приятен вид на караконджулското си туловище. :)

Написа Краси (email) (www) на 24-May-2011 22:37


Ще споделям резултати всяка събота - тогава се тегля. По-често няма смисъл. Ако само коремчето те притеснява - упражненията във фитнеса би трябвало да стопят ненужното и да го превърнат в мускул. Но трябва време за упражнения. И най-добре да става с личен треньор. За това най-безсрамно ще направя реклама на www.spidersport.com - personal matters :)

Написа yradunchev на 25-May-2011 05:50


Петък, 27 Май 2011

Този пост е по повод събитията от миналия петък, но ще е малко по различен. Мисля, че е редно и се налага да внеса малко яснота по въпроса защо един православен християнин (дори бих казал ортодоксален такъв, ама ще стане повторение)застава между лумпените от Атака и мюсюлманите пред софийската дажмия Баня Башъ. Понеже очевидно дори някои интелигентни персони сред нас не схващат очевидното. А причината да отида при джамията и да се опитам да защитя молещите в нея от лумпените е проста - правя го, защото съм християнин и изповядвам християнски етични и морални ценности.

Да припомня два текста от Евангелието:

35. И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:
36. Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
37. А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
38. тази е първа и най-голяма заповед;
39. а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;
40. на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.
Матей, глава 22
и понеже веднага чувам (неоснователни и погрешни между другото) възражения от сорта на "ми те не са ми ближни, а врагове", да припомня още:
43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".
44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?
48. И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.
Матей, глава 5
И още един глупав довод витае в пространството и се опитва да оправдае действията на лумпените - че мюсюлманите са лоши, зли, нетолерантни, убийци, потисници и прочие и прочие... Няма да коментирам дали и в каква степен е вярно такова твърдение. Дори и да е 100% истина, не може да бъде никакво оправдание за насилие над тях. Защото няма никакво значение какви са мюсюлманите. Това което има значение е какъв съм аз. А аз не съм убиец, насилник, беззаконник и, смея да се надявам, не съм зъл и лош човек. И няма да се превърна в такъв, дори ако целия свят се напълни само със зли и лоши убийци и злодеи. Така че моето място в този конфликт е ясно и предопределено от стремежа ми да съм добър и честен човек, от стремежа ми да водя живот, подчинен на християнските ценности и морал.

[ Добави коментар ]