ПСАЛОМ 41. Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.

Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!
3. Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!
4. Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог?
5. Колчем си спомня това, изливам душата си, защото съм ходил с многолюдие, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество.
6. Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
7. Унива в мене душата ми; затова си спомням за Тебе от земята Иорданска, от Ермон, от планина Цоар.
8. Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади; всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене.
9. Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот.
10. Ще кажа на Бога, моя застъпник: защо си ме забравил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
11. Сякаш костите ми се трошат, кога враговете ми се гаврят над мене, кога ми думат всеки ден: де е твоят Бог?
12. Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.