ПСАЛОМ 87. Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита.

Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе:
3. да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми;
4. защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята.
5. Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила,
6. хвърлен между мъртвите, - като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка.
7. Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна.
8. Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази.
9. Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза.
10. Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.
11. Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят?
12. Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина - в мястото на тлението?
13. нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата - Твоята правда?
14. Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.
15. Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене?
16. Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам.
17. Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха,
18. всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат.
19. Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат.