ПСАЛОМ 108. Началнику на хора. Псалом Давидов.

Боже на моята хвала! недей премълчава,
2. защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;
3. отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;
4. за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;
5. връщат ми зло за добро, омраза - за любов.
6. Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.
7. Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;
8. дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;
9. децата му да бъдат сираци, а жена му - вдовица;
10. децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;
11. заимодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;
12. да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;
13. потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;
14. да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен;
15. винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята;
16. задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви;
17. обикна проклятието, - то и ще падне върху него; не пожела благословението, - то и ще се отдалечи от него;
18. да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло - в неговите кости;
19. да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва.
20. Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми.
21. А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме,
22. защото съм беден и сиромах, и сърцето е наранено в мене.
23. Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец.
24. Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина.
25. Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си).
26. Помогай ми, Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост,
27. да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това.
28. Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва.
29. Да се облекат с безчестие моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам.
30. И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям,
31. защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.