ПСАЛОМ 143. От Давида (против Голиата).

Благословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война,
2. моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, - и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ.
3. Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание?
4. Човек е като дъх; дните му - като преклонна сянка.
5. Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят;
6. блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой;
7. простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни,
8. чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.
9. Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе,
10. Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч.
11. Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата.
12. Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери - като изкусно изваяни стълбове в палати.
13. Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища;
14. да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове.
15. Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!